Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа
 
 

23 януари '90, първо заседание 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

     

    НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

    Първо пленарно заседание

    НДК, зала № 6,

    23 януари 1990, начало 10:44 часа

     

    /продължение/

     

    АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

    Извън лимита от времето искам да приветствувам това, че ние с Вас еднакво оценяваме и ролята на Горбачов, и значението на перестройката за нас и света и й желаем успех. Смятам, че това чувство обединява всички около тази маса, но все пак искам да подчертая, че смисълът на моите бележки беше по-широк. Аз исках да наблегна върху жизненото значение, което имат и ще имат по мое дълбоко убеждение връзките със Съветския съюз, с Русия и за нашата икономика, и за нашето общество, и за нашата национална сигурност. 
    И в този смисъл исках да предпазя от оценки и изрази, които могат да породят съмнения в нашата обща убеденост, че това е така. 
    И още нещо ще кажа, според мен нашият модел трябва да бъде български. Разбира се, той е част от промените - дълбоките и бързи революционни промени, които настъпват в източноевропейските страни. Разрешете сега да премина към моето изложение. 
    Ние обсъждаме проблемите на политическата система в Народна република България, на нейното дълбоко деформиране и конкретните стъпки, които трябва да извършим в тази насока. 
    Според делегацията на Българската комунистическа партия фундаментален въпрос, който трябва да изясним в тази връзка, е въпросът за социалистическата основа и социалистическата перспектива на нашето общество. Този въпрос не беше споменат във вчерашните изявления на ръководителите на Съюза на демократичните сили. Те засегнаха много други въпроси, в това число и такива като митническия режим за печатните произведения, издаването на хумористичен вестник на Съюза на демократичните сили, но забравиха за социализма. Ние сме убедени, че този въпрос, даже когато човек не е привърженик на социализма, не може да се забрави и подминава в Народна република България, тъй като той вълнува милиони българи. 
    Без този въпрос, без да отговорим на него, не можем да отговорим на другия въпрос - какво сме направили, а не само къде и в какво сме грешили през тези 45 години след Девети септември 1944 година. 
    БКП решително скъсва със сталинисткия модел на социализма, с неговите тоталитарни методи на управление. Именно този псевдо-социализъм, а не социализмът въобще търпи днес исторически крах пред очите ни. Но ние с още по-голяма решителност се обявяваме в защита на социализма, на демократичния и хуманния социализъм, който според нас единствен гарантира на българския народ оптималното съединение между съвременния и стопански напредък и социалната справедливост и пълноценното духовно развитие. Именно тези идеи са застъпени в манифеста за демократичен социализъм, публикуван от Българската комунистическа партия в навечерието на нейния ХIV извънреден конгрес. Аз затова няма да се спирам подробно на нашето виждане за демократичния и хуманен социализъм, още повече че това виждане ще бъде, надявам се, задълбочено и обогатено на самия конгрес. 

    Веднага искам да подчертая, че нашето решително становище в полза на демократичния социализъм не означава, че ние не сме готови да търсим допирни точки и взаимодействие с всички, които са за изграждане на демократична правова държава и гражданско общество в България, независимо от политическите им убеждения. Именно затова ние сме тук заедно около тази "кръгла маса".
    Каква е позицията на БКП по въпросите, които обсъждаме?
    Ние имаме ясна програма за демократизация на политическата система и за нейната решителна и ускорена десталинизация дотолкова, доколкото в нашия живот все още се съхраняват известни наслоения на сталинизма и неосталинизма. Не бих искал сега да влизам в детайли, тъй като това ще бъде предмет на разговорите и на пленарните заседания и вероятно в работните органи на "кръглата маса".
    Но бих искал да наблегна на главното. Ние отдаваме особено значение на конституционните промени. Тези конституционни промени трябва да осигурят съвременен демократичен ред, ефективно държавно устройство и структури, законност, защита на гражданските и човешките права на хората, национално съгласие и единство, териториалната цялост и външната сигурност на българската държава.

    Ние съзнаваме, че всичко това не може да се постигне в рамките на действуващата Конституция. Но независимо то това съвместно с народните представители от БЗНС и безпартийните народни представители започнахме работа по промяна на действуващата Конституция с оглед на нейната максимално възможна демократизация още преди етапа, когато ще можем да работим в новия парламент върху новата Конституция на страната.

 
Във връзка с това особена роля имат вече приетите поправки, отменянето на ал.2 и 3 на чл.I от Конституцията, с което Българската комунистическа партия потвърди своята политическа воля, изявена още на един от Декемврийските пленуми на Централния комитет за отказ от монопола върху политическата власт. Ние смятаме, че това е една от най-важните стъпки, извървени след 10 ноември, и желаем да вървим по-нататък в изменение на сегашната Конституция. Подготвят се такива изменения, в това число на ал.1, чл.I и на редица други членове на действащата Конституция, които ще бъдат представени на сесията на Народното събрание, насрочена за 25 януари т.г., и ще бъдат разглеждани и, надявам се, приети в съответствие с предвидения в самата Конституция ред за нейното изменение. Доколкото съм информиран, представители на Съюза на демократичните сили са запознати с предложенията, направени във връзка с това.
Второ, ние смятаме за особено важен момент в процеса на демократизация, в живота на нашата нация предстоящите свободни демократични парламентарни избори. Според нас те са задължително условие за преминаване към следващите етапи на дълбока всестранна демократизация на обществото. Жизнено ни е необходим нов тип парламент, парламент, отговарящ на условията на многопартийната демокрация и политическия плурализъм, парламент, който да представлява действително постоянно работещ върховен държавен орган, който да се занимава с активна и непрекъсната законодателна дейност в една правова държава.
Във връзка с това БКП е готова да застане пред народа на свободните демократични избори с конкретната си програма, да търси с политически средства неговото доверие и да се подчини безусловно на неговата оценка.
Във връзка с някои мнения, които бяха изразени вчера, ние подчертаваме, че всяко забавяне на парламентарните избори според нас би забавило целия процес на демократизация на нашата страна. Аз още веднъж ще се върна на този въпрос входа на моето изложение.
Трето, наред с тези две решаващи направления - Конституцията, изборите и формирането на нов парламент, е необходимо да приемем най-належащите закони, без които провеждането на свободни и демократични избори не е възможно или ще бъде затруднено. Трябва да подчертая, че във връзка с това редица гледища, изразени вчера от представители на СДС, са близки до гледищата, които и ние застъпваме. Необходим ни е закон за партиите, който да включи всички аспекти, в това число и финансирането, откритостта, отчетността, гласността в работата на партиите и да гарантира от всякакъв монопол, от възможността която и да било партия, в това число и нашата партия, да упражнява монопол или фактически монопол върху властта на страната.
Необходим ни е закон за изборите.
Необходим ни е закон за печата, който да третира и въпросите, свързани със статута на телевизията и радиото като особени национални институции и обществения контрол върху тяхната дейност.
Необходим ни е закон за митингите и демонстрациите.
Необходим ни е закон за сдруженията.
Ние сме на мнение, че това е програмата минимум, която трябва да осъществим в законодателната област преди да настъпи следващият решаващ етап - етапът след парламентарните избори, и за да може този етап да протече гладко.
Предлагаме в хода на дискусиите около "кръглата маса" и по този раздел, и особено по следващия раздел - за законодателството, да обсъдим по-подробно заедно с всички участници, да получим максимално широко мнение на всички, да извършим едно допитване, ако трябва до общественото мнение, за да стигнем до изводи и заключения, които да залегнат в основата на тези закони.
Следващият въпрос е разделението на властите. За да не говоря дълго, искам да кажа, че ние изцяло и безрезервно поддържаме принципа на разделението на властите - както на отделянето на политическите партии от държавната и стопанската власт, така и разделението на държавните власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Ние твърдо поддържаме необходимостта от осъществяване на истинска независимост и безпристрастност на съда и прокуратурата като основни опори на правовата държава. Поддържаме и създаването на конституционен съд или друг орган за върховен конституционен надзор, в това число и като гарант срещу рецидивите на монополизма, срещу опитите за възраждане на еднолична или монополна власт в нашата държава.
По тези въпроси ние също ще разговаряме по-подробно, но аз искам да отбележа, че нашата позиция по тях е абсолютно ясна, еднозначна.
По въпросите на деполитизацията на някои специфични органи на държавната власт.
Ние сме за това. Има органи, които по своя характер са общонационални и надпартийни, към тях спадат и съдът и прокуратурата. Ние по принцип смятаме, че в тези органи не трябва да съществуват организации на която и да е партия. Това между впрочем вече беше заявено от министъра на вътрешните работи, що се отнася до органите на МВР, на последната сесия на Народното събрания, както и на министъра на народната отбрана. Искам да привлека вашето внимание и върху онази част от бележките на министър Джуров, в която той пледира за максимално внимателно отношение към този процес във въоръжените сили с оглед на тяхното специално място в националния живот и в защитата на националната сигурност. Но така или иначе принципното ни становище и по този въпрос е ясно, и то, както казах, беше изразено няколко дни преди началото на "кръглата маса" от съответните министри и членове на Българската комунистическа партия пред Народното събрание.
Следващият етап вече след свободните демократични избори трябва да бъде изработването на новата Конституция. Този процес по същество е започнал, но той не може да се развие както трябва, при сегашното Народно събрание ние сме съгласни с това и считаме, че само новоизбраното Народно събрание ще има необходимите възможности и общонационален престиж, за да извърши този акт - разработването, представянето на новата Конституция пред народа и организирането на нейното приемане от самото Народно събрание или чрез референдум - въпрос, по който би трябвало още да се разговаря. Ние смятаме, че приемането на Конституцията чрез референдум е по-правилният подход. Но не изключваме и други алтернативи.
С новата Конституция ние трябва да извършим действително дълбоки промени в нашето общество, като отчетем и опита на най-напредналите държави, и собствения национален опит, който е богат и на положителни, и на негативни поуки, и изводите от онези месеци на преустройство на обществото, които изживяваме и които всеки от тях според нас са равни на години.
Без да изчерпвам всички стъпки, които трябва да бъдат извършени в реформирането на политическата система у нас, смятам, че изложих онези главни моменти, които характеризират системата от гаранции за необратимост на процеса на демократизация в България. Главното според нас е включването на народа в системата на властта, осигуряване на реално народовластие и самоуправление, обществен контрол и гласност, безусловно поемане на върховната власт в страната от Народното събрание.
Две думи във връзка с идеята за коалиционно правителство. Аз сега не бих искал да я обсъждам, но искам само да напомня, че ние изразихме готовност като партия да участвуваме в едно правителство, съставено на една по-широка евентуално коалиционна основа, особено ако "кръглата маса" доведе до съгласие по главните стъпки, които трябва да се извършат евентуално в периода след изборите. Ние, разбира се, не натрапваме на никого тази идея, изразяваме, за да подчертаем, че сме свободни то всякакъв догматизъм по този въпрос и от всякакъв стремеж да задържаме властта само за себе си и за нашите съюзници. Тя се споделя и то БЗНС и аз искам да напомня за нея не за да става тук предмет на полемика, а за да имаме предвид като евентуален изход от националния диалог.
Вчера се говори много за мирния преход от тоталитарното управление към демократично управление. Ние изцяло споделяме, аз бих казал, страстно споделяме желанието този преход да бъде мирен и цивилизован. То е желание според нас на целия български народ. Във връзка с това е законен въпросът изоставаме ли и ако изоставаме - в какво, доколко може да се говори за изоставане от други източноевропейски държави?
Разбира се, подобни сравнения винаги са условни, те не взимат достатъчно предвид националната специфика. Но все пак нека помислим какво е направено.
Според нас главният резултат, който постигнахме след 10 ноември, и ние тук не си приписваме монополни заслуги - това е заслуга на цялото общество, на всички обществени сили - главният резултат е политизацията, разкрепостяването и активизирането на българския народ. Той е капитален резултат според нас, резултат, който гарантира всичко по-нататък. Мисля, че можем да говорим за бързо формиране на ново обществено съзнание в страната, демократично обществено съзнание, непримиримост с всички прояви на несправедливост, на ограничаване на демокрацията, на половинчатост, на нарушения на законността.
Бяха извършени реални законодателни и административни крачки. Тук без да съм изчерпателен, ще посоча още веднъж отмяната на ал.2 и 3 от чл.I, други законодателни актове на Народното събрание, декларацията му по въпросите на националното съгласие, мерките, приети на 29 декември от Държавния и Министерския съвет на страната, предприеманите мерки за реформа на органите на Министерството на вътрешните работи, и редица други реални стъпки и мероприятия.
В страната се създаде и постоянно се задълбочава и разширява реалният политически и обществен плурализъм. Самата тази маса според мен е най-доброто потвърждение на наличието и бързото развитие на плуралистичните на чала в нашето общество. Без да сме изцяло удовлетворени, има още много какво да се желае, има много грешки, които извършваме всички, но все пак, налице е реална свобода на мнение, свобода на печата, на дискусията, на митингите, на демонстрациите. Рязко променен е духовният климат в нашата страна. Ние виждаме в това изключително насърчаваща предпоставка за възраждане на способността на нашата нация да твори и да се саморазвива.
Самата "кръгла маса" е потвърждение за промените, които настъпиха и настъпват в Народна република България в краткия период след 10 ноември.
Не мога да пропусна, разбира се, и партията, която изживява процес на собствено радикално обновление, прави сериозна, понякога мъчителна преоценка на своя собствен исторически път и приема като основна повеля за себе си демократизацията на партията, превръщането на партията във важен фактор на демократизацията на българския обществено-политически живот въобще.
Подобни процеси според нас протичат и в други партии и обществени движения в страната.
Така че, без да твърдим, че сме направили всичко, което е могло да бъде направено, че не сме проявявали мудност и нерешителност в отделни моменти, че не сме грешили - всичко това би могло с основание да бъде отправено към нас като критика. Все пак искаме да подчертаем, че направеното не само никак не е малко, направеното според нас е внушително. И радостното е, че то е направено в условията на относителна стабилност на обществото.
Желю Желев вчера каза, че нашето изоставане накърнява или би трябвало да накърни и нашето национално достойнство и самочувствие. Аз бих развил обратната теза - че стабилността, върху която ние осъществяваме радикалните промени в България, може да бъде и основание за национална гордост. Защото драматичните събития са много ефектни, но те са и много болезнени, носят със себе си и много неприятности и рискове на народа като цяло.
Така че аз не виждам основание нашето национално самочувствие да бъде принизено и между впрочем искам да отбележа, че напоследък и световната общественост, и световният печат, и то сериозният световен печат, отбелязват това, че безусловно революционните промени в България се осъществяват в условия на стабилност като плюс на нашите промени, а не като техен минус. Рушенето, разбира се, е един лесен и бърз процес. Цивилизованият път изглежда по-бавен, но ние сме убедени, че по този път се постигат най-стабилни резултати, при най-ниска цена, която обществото трябва да заплати за тях.
За да стане обаче така, за да бъде този преход мирен и цивилизован и в същото време ускорен - ние сме съгласни, че никакви основания за бавене не бива да се приемат, когато има реални предпоставки да се върви напред - трябва да сме в съгласие не само по съществените въпроси, по най-съществените въпроси на преустройството, но и по методите, по стила, бих казал, на отношения между управляващите партии и опозицията, между управляващите партии и другите обществени сили, между всички обществени сили в страната - традиционни и нововъзникнали или нововъзникващи. За да има такъв стил на отношение, са нужни честност, откритост, доброжелателност, отсъствие на задни мисли и взаимни подозрения. Усилия за изграждане на конструктивен климат както тук, в залата, така и извън залата.
Във връзка с това искам откровено да споделя нещо за вчерашните изявления. Някои то тях съдържаха, бих го нарекъл, умерено признание за ролята на БКП в извършените и извършващите се промени, но все пак главното, което ги характеризираше според нас, беше един опит за тотално злепоставяне - не ми се сърдете за силните думи - на Българската комунистическа партия, основано на фалшивата според нас теза, която прокарва знак на равенство между тоталитаризма и БКП.
В тези моменти аз имах чувството, че се намирам на предизборен митинг повече, отколкото на преговори между партньори, заинтересовани то постигане на краен положителен резултат. И тук се прояви едно противоречие. От една страна, ние сме упреквани, че не бързаме достатъчно, че проявяваме мудност, а от друга страна, се казва: дайте да изчакаме със свободните избори, с новата Конституция. Ако ние направим това, това ще бъде най-голямото забавяне на процеса на демократизация. Трябва да сме наясно по този въпрос.
И накрая, бих искал да подчертая, че Българската комунистическа партия има съзнание за своите отговорности, в това число за негативните явления, за деформациите в нашия обществен живот в периода преди 10 ноември. Тя го е казала, потвърждава го, ще го каже още по-ясно и конкретно на Четиринадесетия си конгрес и след него.
Ние не бягаме и от конкретни въпроси, засягащи едни или други страни от дейността на партията, примерно, тук беше повдигнат въпроса за партийните имущества или за доходите на партийните ръководители и техните имущества. Смятаме обаче, че това са въпроси, по които сега не дискутираме тук. Ние дискутираме за прехода към демократично общество, но в същото време подчертавам, че партията ще намери и намира начин да информира обществеността по тези въпроси. Тя абсолютно не е заинтересована да крие каквото и да било, тя е заинтересована от пълна публичност и гласност по всички въпроси, които засягат нейната дейност, както и дейността на другите партии в България.
В същото време искам да подчертая, че нашата партия няма никакви основания да чувствува синдром на тотална вина, които някои искат да й внушат. Тя има основание да се чувствува силна, влиятелна и авторитетна партия, преди всичко, защото в днешния, съвременния български политически живот тя е една от малкото партии със 100-годишна история и със 100-годишен принос в нашата противоречива, сложна, но все пак наша, българска политическа история.
Второ, защото тя има особено място и особен принос, и това никой не е в състояние да го отрече, в борбата срещу фашизма, срещу антидемократичните режими в България преди 9 септември.
Трето, защото тази партия като ръководна сила през последните 45 години е свързана не само с грешките, но и с всичко, което Народна република България реално е постигнала, което е създадено в нашата страна с труда на българския народ.
Четвърто, защото партията има своята заслуга, смятам, че това също никой не е в състояние да отрече, за излизане от порочния кръг на тоталитарния режим и живковизма. Именно тя намери в себе си онези вътрешни сили да извърши една безусловно трудна промяна, рискована за цялото общество промяна, и да я извърши по начин, който заслужава обществената оценка, и то положителната обществена оценка.
И пето, защото Българската комунистическа партия предлага на нашето общество реална програма за по-нататъшно развитие - програма за изграждане на демократичен и хуманен социализъм в Народна република България.
Така че ние сме готови да разговаряме на тази маса конструктивно, да изслушваме критики по свой адрес и да критикуваме, но ние не сме готови да участвуваме в организиране на общонационален лов на вещици, който като че ли някои ни предлагат. Нито да позволим да бъде накърнявана честта, достойнството и законното самочувствие на стотици хиляди честни български комунисти.
Аз моля нашите партньори, колеги, всички около тази "кръгла маса" да се съобразяват с тези становища, моля всички да не излизаме извън предмета на нашата "кръгла маса". Така по-бързо ще стигнем целта, а тя не е д сеем и възраждаме национални раздори, а да формираме национално съгласие. Може това, което казах, да е прозвучало остро, и моля да бъда извинен във връзка с това. По-важно е в самото начало да сме наясно и по мандата, и по принципиалните предпоставки, върху които се гради този наш общ опит да заменим конфронтацията и недоверието с истински, искрен и градивен диалог около националната "кръглата маса".
Благодаря за вниманието.

 

Продължение...
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 

 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени