Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

23 януари '90, първо заседание 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

 

НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

Първо пленарно заседание

НДК, зала № 6,

23 януари 1990, начало 10:44 часа

    /продължение/

     

    ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

    Благодаря на другаря Луканов. Малко прехвърлихме регламента. 
    Тъй като вчера и с нашите експозета стана нещо подобно, аз смятам все пак да продължим с експозетата на другата делегация. При мен има заявка от Земеделския съюз да говори секретарят, доколкото разбрах. Има думата.

    СВЕТЛА ДАСКАЛОВА:

    Господин председател, най-напред искам да изразя съжаление, че не можах вчера да присъствувам на заседанието на "кръглата маса" и на съм запозната с позициите, които Вие сте изложили. Вярвам днес, че това ще бъде предавано по Българската телевизия и затова няма да мога да взема отношение по въпросите, които Вие вчера сте засегнали. 
    Ще изложа пред Вас някои основни принципи и цели на бъдещата политическа и държавна система на България така както ги вижда Българския земеделски народен съюз. 
    Няма да се спирам на въпросите за новата Конституция, на законодателството, на новите закони, защото по основните проблеми, по които ние се бяхме споразумели да обсъждаме на "кръглата маса", този въпрос на законодателната област е предвиден като т.2 и аз ще си запазя правото тогава да взема отношение по тези въпроси по-пълно. 
    Искам да направя и една уговорка. Желателно, е разбира се, на тази "кръгла маса" ние да постигнем споразумение, консенсус по възможно повече въпроси - основни въпроси на политическата система, на държавното устройство в България. Но все пак окончателно оформяне на едни споразумения по тези въпроси може да се постигне само след като станат известни резултатите от изборите. Тогава ще е известно на всички, които ще седнат на "кръглата маса" след изборите волята на гласоподавателите и поддръжката, която те ще дават на една или друга политическа партия или обществена група, сила и на тяхната програма за тяхното виждане, за политическата система, за държавната система на една България в съвременния свят в сегашната политическа обстановка. И тогава според мен - може би да бъркам, но според мен тогава ще започнат преговори между онези сили, които са получили доверието на народа в едни избори. А народът трябва да каже в свободните избори каква политическа система и какво държавно устройство желае. 
    И тук аз искам да подкрепя др. Андрей Луканов още веднага в моето изказване. Ние, Българският земеделски народен съюз също така е за скорошни избори, да ги проведем в по-кратък срок, не да ги отлагаме. Едно отлагане ще забави решително демократизацията на нашата страна. Това не бива да допуснем сега. Ще забави приемането на една нова демократична Конституция на България. Ако ние отлагаме, обстановката няма да е стабилна. Затова аз подкрепям напълно др.Луканов в това отношение.

    Българският земеделски народен съюз си поставя за цел изграждането на България като демократична парламентарна държава. Само с такова държавно устройство ние смятаме, че ще може да се изгради гражданско общество или, с други думи казано, справедливо общество, високо издигнато в духовно и материално отношение, общество на свободно изявени и конституционно защитени равноправни личности.

    Демократичната парламентарна държава изисква Народното събрание да бъде върховен орган на държавната власт и единствен законодателен орган. Поради това поддържаме в бъдещата Конституция Народното събрание да бъде постоянно действуващ върховен орган на власт - това, което поддържа и Българската комунистическа партия.
    Председателят на републиката да се избира с квалифицирано болшинство от две трети от народните представители най-много за два мандата - по пет години. Той да не може да бъде народен представител и да не може да изпълнява други политически, партийни, държавни, обществени функции. Той трябва да отговаря пред Народното събрание за цялостната си дейност.
    Министрите също така да не могат да бъдат народни представители, тъй като те са подчинени на Народното събрание.

    Тези конституционни разпоредби ще гарантират върховенството на Народното събрание и ще бъдат израз именно на парламентарната демокрация в нашата страна.
    Тези неща, които току що споделих с вас, залегнаха в изменението на Конституцията в работната група, в която съм и аз. И там аз поддържах тези становища на Българския земеделски народен съюз.

    Българският земеделски народен съюз е за политическа система, в която народовластието да бъде основната форма на управление, като единствен път за изграждане на демократична държава. Подкрепя административното и стопанското самоуправление на общините и на другите териториални единици.


Поддържа кооперативизма като форма на създаване на материални блага по пътя на обединяването на силите и творческите възможности на хората.
Българският земеделски народен съюз издига връзката между земята и човека като висша форма на отношение към бъдещето на човечеството, бори се за високо развито селско стопанство, за жизненост на българското село, за природосъобразно използуване на земните богатства в съответствие с интересите на обществото и бъдещите поколения.
Земеделският съюз защитава правото на трудовата собственост във всички сфери на обществената дейност. Той е за приоритетно развитие на селското стопанство и на отраслите, произвеждащи стоки и услуги на населението, за равноправно съществуване на всички форми на собственост - и частна, и кооперативна, и държавна, за отворена пазарна икономика и банкова система на пазарна основа.
В основата на държавното устройство трябва да залегне принципът на разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и независимостта им една от друга. Тук аз също подкрепям напълно др. Андрей Луканов. Съдебната власт да бъде подчинена единствено на закона. Да се гарантира независимостта и стабилността на съдиите. Към Народното събрание да се създаде конституционен съд.
Искам да се спра и на друг въпрос. Всички политически сили трябва да имат конституционно гарантирана самостоятелност и равни права. Тяхното влияние върху развитието на страната трябва да зависи единствено от волята на народа. Степента на участие на всяка политическа сила в управлението на страната трябва да бъде пропорционална на получения вот на доверие чрез свободни, преки избори, с тайно гласуване.
Земеделският съюз е за строго регламентирана мандатна система на изборните длъжности.
Тук беше поставен въпросът за едно бъдещо коалиционно правителство. Този въпрос занимава Постоянното присъствие на съюза. Утре има управителен съвет на БЗНС и вероятно ще бъде разгледан такъв въпрос за едно коалиционно правителство.
БЗНС признава и приветствува всички политически, демократични сили и движения, които работят за добруването на народа, за неговата целокупност и е готов за политическо сътрудничество на равни начала.
Земеделският съюз е за разделянето на партийната от държавната власт, за изграждането на политическите партии само на териториален принцип. Министерството на вътрешните работи, Министерството на народната отбрана, съдът, прокуратурата, Комитет за телевизия и радио и Българската телеграфна агенция трябва да бъдат независими от политическите партии.
Земеделският съюз ще се бори конституционният принцип за равенство на всички граждани пред закона да бъде реалност за върховенството на закона в нашата страна, за гражданска наказателна отговорност на всички, които използуват служебното и партийното си положение за лични изгоди, като взетото от тях незаконно се върне на народа.
БЗНС е за многопартийна система в нашата страна, за свободна изява на мнения и възгледи, за гласност във всички сфери на обществено-политическия живот.
БЗНС е за правото на публичен процес и право на стачки на гражданите срещу политическите, икономическите, социалните и несправедливости в живота в рамките на закона.
Това са някои основни принцип, залегнали в програмата на БЗНС, накратко казани, която ще бъде разгледана на извънредния конгрес на съюза, който ще се състои в последните дни на февруари, разгледана и, вярвам, приета.
Сега бих искала да се спра на два въпроса, които според мен имат основно значение за работата на "кръглата маса". На тях се спря още в началото и др.Андрей Луканов.
Първият въпрос се отнася до предстоящите избори и най-вече до изработването и приемането на нов избирателен закон, по който трябва да се проведат свободни избори.
Основен въпрос, който се поставя и който Земеделския съюз си поставя, е въпросът за системата, по която ще става разпределението на мандатите. Сега действуващият избирателен закон знаете, предвижда мажоритарната система. Мандатът получава тази партия, която е получила повече от половината от подадените действителни бюлетини. Тази система трябва да се прецени внимателно дали позволява в парламента да възникне такова съотношение на обществените сили, каквото съществува в самото общество, в страната. Особено сега, когато у нас възникна такава обстановка, че в едни свободни избори ще се състезават повече партии, не както досега - само БКП и БЗНС. И аз мисля, че ще бъде правилно и справедливо да преценим внимателно мажоритарната система, също така и пропорционалната система, на която принципът е, че получените от всяка партия мандати съответстват на подадените за нея гласове и че местата в парламента са пропорционални на броя на избирателните бюлетини. И при тази система няма загуба на гласове.
По пропорционалната система - известно ви е, има много различни варианти и затова аз мисля, че един от основните въпроси, които трябва да се решат на "кръглата маса", е именно да се обсъдят предимствата и недостатъците, ако мога така да кажа, слабостите на едната и другата избирателна система и да може по този въпрос да се стигне до един консенсус, и то преди изборите.
Вторият въпрос, с който др. Луканов започна своето изказване, е въпросът за социализма в нашата страна. Ще изгражда ли България социалистическо общество или няма да бъде така?
Сега, Българският земеделски народен съюз не поддържа становището България да бъде социалистическа държава. Въпреки решителните, смелите промени, които Българската комунистическа партия прави и това, което декларира тук др.Луканов, а то е и в декларацията сега за конгреса, че ще се изгражда в нашата страна демократичен и хуманен социализъм, но социализъм. Вие знаете, че на последната сесия на Народното събрание парламентарната група на БЗНС предложи да отпадне целият чл.I от Конституцията.
Какви на бяха съображенията, а ние ги поддържаме и днес? Ако в Конституцията предварително се определи, че България е социалистическа държава или държава, в която се изгражда демократичен социализъм, то при многопартийна система, а такава смятам, че ще се изгради в нашата страна, онези партии, които поддържат друга политическа система, например парламентарна демокрация, както поддържа Земеделския съюз, ще бъдат на практика в противоречие с основния конституционен принцип и могат да бъдат обявени за противоконституционни или извън закона. Такъв текст в Конституцията не е в съответствие с многопартийна система. У нас се създадоха партии, ще се създадат вероятно още партии, които не поддържат марксистката идеология. И няма да включат в своите програми изграждането на социалистическо общество. Ето защо такова определение на България като социалистическа държава ще е пречка за развитие на демокрацията, за разгръщане на плуралистическия живот на страната, пречка за единението на народа, няма да е в съзвучие с многопартийността. И това може на практика да доведе даже до липса на опозиция, до ликвидиране на опозиционни партии и пак да се стигне до някаква диктатура на една партия или на една група партии, които поддържат друг обществен строй.
Според мен основният текст на Конституцията, която ще определя характера на държавата, нейната политическа система, трябва да бъде точен и ясен. Той трябва да има широко демократично съдържание, което да позволява да съществуват прогресивни партии с различни идеологически разбирания. Само така ще се отговори на настоящата политическа обстановки в нашата страна.
Разбира се, народът ще си каже последен тежката дума по този въпрос и при самите избори, и при референдума, и непременно при Конституцията. Новата Конституция трябва да бъде приета с референдум. Тогава ние напълно ще знаем и ще сме сигурни какво иска нашият народ, каква политическа система желае и какво държавно устройство желае. Но аз казах предварително, нашето становище по този въпрос е: ние сме за парламентарна демокрация в Народна република България или ако я наречем Република България или само България. Това са въпроси, които ще бъдат обсъждани в проекта за бъдеща Конституция.
Искам да се съглася с др. Андрей Луканов и по въпроса за мирния преход от тоталитарен към демократичен режим в нашата страна. Напълно подкрепям това, напълно подкрепям и това, което той изложи за извършеното досега в тази насока и най-вече за издигане на общественото съзнание, на свободата на мнение на нашия народ.
И накрая искам да посоча и още един момент, който характеризира какво ние сме извършили, какво е извършено досега в нашата страна, което не беше споменато от др. Андрей Луканов, въпреки че той лично го докладва в Народното събрание по предложение на парламентарната група и Постоянното присъствие на БЗНС. Беше направена една значителна крачка за скъсване с миналото именно с отмяната на закона за забраната на опозиционния Български земеделски народен съюз и с реабилитацията, политическата реабилитация на Никола Петков, на Пастухов, на всички, които участвуваха тогава - 101 народни представители във Великото Народно събрание. Това е един факт, който ние не бива да не го посочим и да не го подчертаем като скъсване с един тоталитарен режим още от 1947 г. до наши дни.
Както казах в началото, пак искам да кажа накрая, че си запазвам правото да се изкажа по другите въпроси, а и по тези въпроси по-обстойно, когато се разглеждат отделни положения.

Продължение...
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка
 

Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени