Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа
 

23 януари '90, първо заседание 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

     

    НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

    Първо пленарно заседание

    НДК, зала № 6,

    23 януари 1990, начало 10:44 часа

    /продължение/

    ГЕОРГИ СПАСОВ: 

    Искам да се спра на някои основни моменти, които определят същността на тоталитарната система и трябва да станат отправна точка при нейното разграждане. Най-напред ще се разгранича от ония, които я определят като господство на една партия над обществото. Смятам, че по-правилно социалистическата тоталитарна система да се разглежда като обществено устройство, което по свой специфичен начин осъществява икономическото, политическото, идеологическото господство на една класа над производителната част на населението, в която включвам трудещите се и интелигенцията, и над природата. Основното в това обществено устройство е превръщането на държавата в средство за господство и в източник на неограничена власт в ръцете на тази класа. 
    Особено важно е да се разберат механизмите за осъществяване на това господство. Кои са те? 
    Най-важното оръдие на това господство бе партийната членска маса. Става въпрос за тези обществени образувания, като не включвам тук репресивния апарат на държавата. Изграждайки партията върху основата на принципа на демократическия централизъм, манипулирайки нейното съзнание с една демагогска идеология и осигурявайки и предимствата с останалата част на населението, партийната членска маса бе превърната в стожер и защитник на интересите на партийната върхушка в лицето на номенклатурата. 
    Ето защо ние настоятелно държим за разформироването на първичните партийни организации по месторабота. 
    Особено място в тоталитарната система заемаше Българският земеделски народен съюз, който прие програмата на Българската комунистическа партия, стана част от системата и въвеждайки същите принципи на организация, превърна своята членска маса в защитник на своята номенклатура. 
    В периода на установяване на така наречената диктатура на пролетариата, която фактически бе диктатура на новата класа, особено важна роля изигра Отечествения фронт, който от обединение на различни политически и обществени сили също като БЗНС стана проводник само на политиката и идеологията на партията и средство за тяхното осъществяване на практика. 
    Развивайки своята дейност под прекия контрол на Българската комунистическа партия, той също изгради своя номенклатура, въпреки че през тези 4 десетилетия той изгуби своето влияние и сега събира членския си внос главно чрез раздаване на купони за отоплителни материали и се крепи на дребните предимства, които осигурява на своите квартални и селски активисти. Той продължава да играе такава роля. 

    Далеч по-съществена и затова много по-независима роля в осъществяването на пълното господство на тази класа играеха Българските професионални съюзи. Наред с ръководствата на първичните партийни организации техните ръководства, в лицето на профкомитетите, бяха ония колелца и винтчета, които, от една страна, бяха един от организаторите на системата на експлоатация на трудещите се, върху която паразитираха и осигуряваха паразитния начин на живот не само на своята номенклатура, но и на цялата номенклатурна класа, на другите партии, организации и движения.
    Една от важните тоталитарни структури в системата бе Димитровския комунистически младежки съюз, който бе изграден по образ и подобие на Българската комунистическа партия и бе не само на неин резерв, но и основен манипулатор на съзнанието на българските деца и българската младеж. В този аспект могат да бъдат разглеждани и някои движения каквото е например Движението на българските жени, творческите съюзи и други, които се изграждаха на същите принципи, използваха същите средства и преследваха същите цели.

    Ето защо, когато говорим за разграждане на тоталитарната система, ние можем да се ограничим само с определянето на управляващите партии - БКП и БЗНС, от държавата, а с освобождаването на всички тези организации, съюзи и движения от опеката на партията, от нейната идеология и практика. В този смисъл смятам, че тяхното присъствие на "кръглата маса" е необходимо. Мисля също за съвсем правилно тяхното включване в състава на делегацията на отсрещната страна, защото те бяха и все още според мен са част от тоталитарната система, въпреки че повечето от тях заявиха вече своята независимост, демократичност и пр.


Аз смятам обаче, че независимостта на една организация не зависи от волята и желанието на нейното ръководство, а от мястото което заема в механизмите на функциониране на властта и обществените отношения, в които е включена тя.
Демократичността също не зависи от декларациите на ръководствата, а то начина на избиране на тези ръководства и от възможността на членовете на организацията да го контролират в зависимост от това дали то защитава или не защитава техните интереси. В този смисъл може да се каже, че нито Отечествения фронт, нито Българските професионални съюзи, нито младежкия съюз са демократични организации. Дори само с това, че те получиха огромна членска маса в наследство от авторитарно-тоталитарния режим на Тодор Живков.
Сега аз няма да се спирам на начините и средствата, с които те биха могли да станат действително независими и действително демократични, но смятам, че тези начини трябва да бъдат обсъждани на "кръглата маса".
Благодаря за вниманието.
 
Благодаря на Георги Спасов, че спести малко време.
Има думата Петър Дертлиев да говори от името на Социалдемократическата партия.
 
Извинявайте д-р Дертлиев, може ли да се договорим след Дертлиев да даваме думата алтернативно, другарю Желев - един път на някоя от организациите, които желаят от едната квота да участвуват в дискусията, а след това от другата?
 
Аз мисля, че така се движим, тъй като час и 10 минути бяха използвани от другата страна. Нека да се кажат няколко мнения, още повече, че нашите обикновено са по-кратки.
 
Аз съм съгласен, но предлагам да има баланс в изказванията.
 
Има думата Петър Дертлиев.
 
Господин Луканов хвърли предизвикателство към тази страна на "кръглата маса" и смятам, най-вече към социалдемократите - това е проблемът за социализма.
Социализмът бе блян и идеал на цели поколения. В негово име мряха млади хора. И когато се говори за партизанското движение в нашата страна, най-малко аз бих отрекъл героиката и заслугите в борбата против фашизма. След нахлуването на хитлеристките войски от Съветския съюз у нас се разгърна наистина едно жертвоготовно движение.
И когато говорим за този блян, за този идеал, ние трябва да съпоставим реализацията и, бихме казали, с какво се отговори на жертвите на тези млади хора.
Казано е тук, че се ликвидират последствията на сталинизма. Добре. Но сталинизмът има своя характеристика, и тя е:
1. Диктатура на пролетариата.
2. Демократически централизъм.
И още нещо - така нареченото творческо насилие.
Но нима сталинизмът измисли тези формулировки? Сталинизмът е най-уродливото, най-чудовищното продължение на ленинизма, защото в ленинизма стоят всички тези постановки. И ако там не се е стигнало до всичко това, то е защото просто не е имало време.
Когато говорим и за сталинизма на наша почва, нека да мислим за всички тези страшни, жестоки неща, които ние виждахме.
Говори се, че сега отиваме към един демократичен, хуманен социализъм. Но заедно с това, с този демократичен социализъм ние виждаме всичките стари носители на този комунизъм, или както щете го наречете.
Дядо Благоев още проповядваше, когато имаше трима и половина индустриални работници диктатура на пролетариата, което го нямаше; революция и насилие, което е творческо насилие. И когато се обръщате с призива "Стани за социализъм", аз връщам въпроса и казвам: Стани за ленинизъм. Има ли промяна във вашето схващане на Дядо Благоевския социализъм?
И по-нататък. Бих споменал за персонификацията. Сталинизмът у нас не е анонимен. Имаше свои носители. Ние видяхме на партийния конгрес, когато се проповядваше именно този нов хуманен социализъм, те го богуславя Антон Югов. За цели генерации Антон Югов е екзекуторът на демокрацията в България. Видяхме Георги Димитров - голям борец в Лайпциг, но заедно с това е човекът, който ние видяхме в Народното събрание - и ще го покажем - заплашваше със смърт всеки, който му опонираше.
Другият образ на това време е Васил Коларов. Аз бих помолил господин Луканов, той сигурно има и лични впечатления за ролята на този голям водач в България и извън България.
И така, ние строихме основи на социализма, развит социализъм. Сега искате от нас да бъдем съюзници, другари, съградители на социализма.
Бих повторил шегата на Берон: кажете ми какъв е този социализъм, че тогава да го приема. Хуманен социализъм? Добре. Демократичен социализъм? Добре. Но това се нарича социалдемокрация. Защо не дойдете в нашата партия тогава? Отричайки всичко това, което беше порочно, ако вие сте хуманни, демократични, за една смесена икономика, за всички тези постулати на демокрацията и социалдемокрацията, с какво се различавате от социалдемокрацията? Освен с това, че не можете да се откажете от миналото ли?
И още нещо. Понеже сега марксизмът е новата формулировка, един народ дали би приел конституционно закрепена една и съща формула на обществото? Та диалектиката за нас беше развитие и той никога не би приел да замръзне едно общество в една форма, защото ще има и постсоциализъм. Може да приемем, че тази формула сега в най-добрия вид е приета. Какво ще бъде обществото след 10 или 20-5- години? Индустриалната революция промени така света, че не останаха една с друга старите структури.
Тук много се говори за разграждане на тоталитаризма. Имаме да правим още нещо. Ние имаме реструктуриране на икономиката. И всъщност проблемът за идеологията слиза на практическа почва. Ако е много лесно да застанем на политическите нюанси - демокрация, парламентаризъм, плурализъм, големият диспут, големият проблем не за социализма, а въобще за структурирането на нашето общество е какво ще правим? Ние, социалдемократите, имаме нашите модели, които не са задължителни за България. В Швеция е един капитализъм, бих казал, социален по разпределение предимно.
Има друга формула Австрийската, при която икономическите структури са много близки, бих казал, като перспектива на нашата държава. Ще ги приемем ли? Кой е този социализъм, който ние ще приемем? Да оставим настрана социализма. Дайте да видим какво ще правим с тази страна. Дайте да видим как ще я устройваме. Как в една страна, в която има само две класи - класа на наемниците, работници, селяни, интелектуалци, които не разполагат нито със средства за производство, нито със своя духовен или физически продукт, как ще превърнем тези хора в свободни труженици? Как ще освободим труда?
Как ще премахнем онази минимална класа, формираща се може би на номенклатурата, която разполага и със средствата за производство, и с крайните продукти? Това е големият въпрос, който ние ще решаваме.
Ние, социалдемократите, ще дадем нашата формула. И тя е наистина за хуманен социализъм, наистина за демокрация, наистина за плурализъм, наистина за смесена икономика, наистина за една икономика, в която ще балансираме голямата стихия на частната инициатива. Ще я компенсираме със силата на малките хора. Тази кооперация, която именно в страните, за които говори господин Луканов, ние бяхме така успешни. И до тях - напълно равенство за конкуренция - една ограничена по обем държавна собственост. Ето елементите.
За политическите аспекти ще се разберем лесно. Всъщност обстановката в перспектива аз я виждам в пропорциите. Бидейки верен ученик на Янко Сакъзов, аз апелирам на тази почва да станат дискусиите, не само за демокрация.
За още нещо бих искал да бъда откровен. Извън различията, които има между нас - теоретически, политически, минало - липсва все още достатъчно доверие. Да бъда честен. Когато американците и Съветския съюз застанаха един до друг, ползотворният диалог започна в момента, в който един безспорно един голям човек, бих казал човекът на времето - Горбачов, успя да създаде климат на доверие.
Ще ми позволите, този дълъг период, в който ние дискутирахме, бавехме, когато цяла България ни гледаше, а ние се занимавахме направо с дребни, бих казал, и дребнави въпроси - дали да има вестник, какъв тираж да имат вестниците, дали да има клубове и т.н. Всичко това беше обидно за мащаба на задачите, които сме си поставили. Нека поне в бъдеще бъдем в по-голям стил.
Благодаря ви.

 

 
Продължение...
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка

 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени