ИМЕНАТА НА БЪЛГАРИТЕ ХРИСТИЯНИ





Имената са като хората - те също се раждат, живеят и умират. Преди около хилядолетие в България е имало имена като Войтех, Мостич, Расате, Ирник, които днес могат да се прочетат само в учебниците по история. За разлика от хората обаче имената могат и да възкръсват. Имената на български владетели като Аспарух, Крум, Асен, Калоян, Борил, Ивайло са тънели дълги векове в пълна забрава, но са били възстановени през XIX в. пак благодарение на училищните уроци по история.

Според едно изследване, направено в София през 1979 г., новородените момичета се кръщават най-често Мариана, Десислава, Маргарита, Румяна, Валентина, Антоанета, Иванка, Росица, Виолета. Предпочитаните имена за момчетата пък са Иван, Георги, Димитър, Никола, Румен, Петър, Валентин, Владимир, Александър, Красимир. Няма съмнение, че "класацията" вече е претърпяла съществени промени.

Но освен с годините имената варират и според различните краища и селища. Пак през 1979 г. в районите на градовете Бургас и Русе, където са изследвани имената на над 1 млн. души от всички възрасти, жените са се казвали най-често Мария, Иванка, Марийка, Пенка, Елена, Станка, Тодорка, Йорданка, Радка, Стоянка, Донка, Милка, Янка, Надежда и Златка. Нито едно от тези имена не фигурира в списъка на най-предпочитаните, с които са кръщавани по същото време бебетата от женски пол в София. По подобен начин се представя и сравнението при мъжките имена.

Ако в миналото гледали на имената като на магическо слово, амулет, заклинание, то сега пластовете се разместват главно заради модата. Преди двайсетина години например в България здравата нашумя един ктиторски портрет на красивата средновековна аристократка Десислава, набедена в това, че е нарисувана в ренесансов маниер. Името на тази 700-годишна дама, нарисувана в една църква край София, допадна на българите дотолкова, че едва ли не всяко трето новородено момиче тогава се кръщаваше именно Десислава.

В исторически план зародишът на личноименната система и антропонимията се губи в далечното индоевропейско и праславянско минало и реално се отнася  към възникването на Първата българска държава на Балканите. В развитието й трябва да се отчитат  и влиянията (възможни и реални) на имената на дакомизийци, траки, гърци и римляни. Приемането на християнството и на славянобългарската писменост и книжнина изиграват важна роля за навлизането в именната система на многобройни библиейско-еврейски, календарно-църковни имена. 

Така, по своя произход имената на българите се делят на три главни групи: славянски, християнски и местни.

Славянските имена се използват от българи, сърби, хървати, словенци, руси, украинци, поляци, чехи, словаци и т.н. Повечето от тях се състоят от две съставки, като най-често повтаряните са "добър", "мир", "свят", "славен". Владислав например означава "който владее славата". Въпреки праха на столетията значението на имена като Богдан (даден от Бога), Радослав (радващ се на слава), Владимир (владеещ мира) и т.н. е прозрачно за славянина като водата в бистро планинско поточе. Най-често мъжките славянски имена говорят за смелост - Братослав, Воин, Владец, Дворко, Деян, Добрен, Огнен, Парлиг, Рад, Радан, Хранислав, Храбро, Чръноглав, женските - за красота и доброта - Белослава, Ведра, Дивна, Добрина, Искра, Калина, Красна, Модра (синеока), Хуба, а владетелските изразяват тържественост и благородство. Разпространени са и имена на славянски божества като Лада, Морена, Перун, Сварог, Дажбог, които постепенно биват изместени от новите християнски имена.

Християнските имена, познати навсякъде, където е проникнала истината за Христос, се разпространяват сред българите от покръстването през IX в. нататък (като заличават последните запазили се дотогава етнически различия в старобългарското общество): Андрей, Димитър, Ирина, Катерина, Стефан, София, Ана, Христо, Иван, Мария, Антон, Павел... Повечето от тях имат еврейски, гръцки или латински произход. През средновековието християнските имена са разпространени главно сред духовенството, благородниците и градското население, докато на село чак до миналия век преобладават славянските имена и техните производни. Както и другаде, така и в България, християнската именна система е "преработена" според звуковите и граматични закони на местния език и му се подчинява почти безпрекословно. Много българи, разбира се, могат и да не знаят, че Петър значи "камък", но това не им пречи да смятат името за българско - както постъпват англичаните с Питър, немците с Петер, русите с Пьотр или французите с Пиер. Редица чуждоземни християнски имена получават буквалното си българско съответствие - Теодосий става Богдан, Теодор и Доротей - Божидар, Ставри - Кръстьо, Параскева - Петка, Теофана и Теопия - Божана.

Местните имена, създадени в един период от хилядолетие и половина насам, са всъщност и най-многобройните. Тук влизат производни от славянските и християнските, много калки (буквални преводи от други езици), български названия за състояния, явления, растения, географски обекти, черти на характера. Ето за илюстрация непълният списък от мъжки имена, получени от корена "РАД" (който радва): Раде, Ради, Радьо, Радко, Радан, Раденко, Радой, Радеш, Радин, Радойко, Радоил, Радул, Радон, Радота, Радован, Райно,Райко, Раян, Радуш... Още няколко характерно български имена: Добри, Здравко, Желю,  Стоян, Петко,  Камен, Горан, Веселин, Радостин, Бойко, Братан, Найден, Любомир (Любомира), Станка, Цвета, Росица, Румяна, Рада, Неда, Албена, Зорница, Теменужка, Карамфила, Милка, Пенка,  Рилка, Мирослав (Мирослава)...

Една характерна (макар и все още с неясен произход) особеност на българската именна система в миналото е удвояването на владетелските и аристократичните имена. Например бъдещият цар Симеон-Роман носи имената на двамата си могъщи дядовци по бащина и майчина линия. Двойното именуване - с официално християнско и с народностно славянско име, става традиционно за Самуиловия род, като царете Гаврил Радомир и Иван Владислав са най-известните примери. През ХII-ХIV в. двойни имена носят всички владетели и владетелки (а вероятно и аристократите) - Иван Асен, Алексий Слав, Добромир Хръз, Тодор Светослав, Георги Тертер, Теодора Анна, Кераца Петрица, Кера Тамара. През ХIV в. двойни лични имена могат да се открият и сред неаристократичните среди. Понякога вторите имена добиват значение на родови.

* * *

Към тези три групи последното столетие добави още немалко имена, заети от близки или далечни народи: Мариана, Елеонора, Игор, Олег, Мадлена, Силвия, Антоанета и т.н. В много случаи родителите всъщност избират чуждия вариант на това, което и без това съществува в български, предпочитайки, да речем, английското Елизабет пред Елисавета, Магдалена пред Магдалина, Даниел пред Данаил. През последните две десетилетия българската именна система се намира под силно западноевропейско влияние. Понякога то стига до крайности като новопоявилите се Никълъс, Ендрю и др. под.

Българите, естествено, не само "внасят", но и "изнасят" - популярни в чужбина са, да кажем, българските имена Борис, Владимир, Владислав, Надежда.

В миналото името на детето се е избирало от родителите, кума (наричан тъкмо заради това и "кръстник") или свещеника - назовавали го най-често на дядото, на други роднини или според християнския патрон на рождения му ден. В днешно време изборът е изцяло в ръцете на родителите. Сега около половината от първородните деца на софиянци продължават името на дядото или бабата, като запазват поне първата буква (например внукът на Васил става Владислав). Останалите кръщават детето си, както намерят за добре.

Двойните имена от типа на Ана-Мария или Мария-Магдалена, които в България доскоро бяха рядкост, днес се срещат все по често. Бебето се кръщава на двете баби, двамата дядовци или на предпочитаните от майката и бащата имена. Така всички са доволни, но се създават много непривични за българското ухо съчетания. 

Към 1980 година едно лично име има средно 243 носители - мъже и жени (съответно 291 и 209). В първата десетка при жените са имената: Мария, Иванка, Елена, Марийка, Йорданка, Ана, Пенка, Надежда, Радка, Анка. При мъжете в първата десетка са: Иван, Георги, Димитър, Петър, Христо, Николай, Тодор, Йордан, Стоян, Васил. 

Освен личните имена всеки съвременен българин използва също така бащино и фамилно име.

Бащиното име е нещо сравнително ново. То се възприема през XIX в., наложено по изкуствен път от администрацията. Образува се като към името на бащата се прибавя наставката -ов (или -ев), например Иван -Иванов, Георги - Георгиев. Но то има стара традиция от османските данъчни регистри, където записването на данъкоплатеца става по формулата "Иван син на Иван".

Що се отнася до фамилните имена, то докъм XVIII в. те са идвали от името, професията, прякора, селищния произход на основателя на рода, без да се използват никакви наставки. По-късно зачестява използването на общославянските наставки "-ов" ("-ев"), "-ски", "-ич", "-ин". Така ако родът води името си от някой Петър, фамилното име може да бъде Петров, Петровски или Петрович. Фамилни имена на "-ин" са получавали главно децата на вдовиците (в днешно време - на майката, когато бащата е неизвестен или неофициален), например Марин (син на Мария).

Наставките при женските имена са съответно "-ова" ("-ева"), "-ска", "-ич", "-ина" ("-ин").

До началото на 20 век в печатаните от държавата и общините формуляри към трите имена се среща графа "прякор". Прякорът е масово срещан и институционализиран в изминалите векове. Той се дава от общността на род, семейство или отделен човек. Неговото съдържание не следва някаква закономерност. Може да бъде свързан със сръчности, външни белези, особености на характера, професията. Днес използването на прякори се среща предимно в неофициалното общуване. Но публичните личности, често са украсявани от медиите с прякори: Нубиеца (Васил Михайлов, бивш депутат от СДС), Командира (Иван Костов), Валяка (Евгени Бакърджиев), Стратега (Александър Лилов), Батето (Иван Славков, бившият председател на Българският олимпийски комитет), Тато (Тодор Живков)  Рекордьори обаче са не политиците и футболистите, чиито прозвища заслужават специално проучване, а бандитите... 

В днешно време фамилните имена са в голяма степен унифицирани, т.е. макар и да се срещат имена като Остоич, Кулин, Новоселец, Тзавелла, Треякишки, Турмачки, огромното мнозинство завършва на "-ов" ("-ев") - Костов, Желев, Живков, Николов, Петров, Бъчваров, Бързаков, Стайков, Стоянов, а останалата част са на "-ски", "-ска"- Пеевски, Софиянски, Михайловски, Сандански,  Илиевски,  Наковски,  Пауновски, Стояновски

 

Двадесет най-често срещани български мъжки лични имена

/1980 г./

1. Иван

2. Георги

3. Димитър

4. Петър

5. Христо

6. Николай

7. Тодор

8 .Йордан

9. Стоян

10. Васил

11. Стефан

12. Ангел

13. Никола

14. Атанас

15. Илия

16. Асен

17. Кирил

18. Красимир

19. Александър

20. Емил

Двадесет най-често срещани български женски лични имена

/1980 г./

1. Мария

2. Иванка

3. Елена

4. Марийка

5. Йорданка

6. Ана

7. Пенка

8. Надежда

9. Радка

10. Анка

11. Стоянка

12. Станка

13. Василка

14. Емилия

15. Виолета

16. Донка

17. Росица

18. Цветанка

19. Маргарита

20. Тодорка

 

***

В началото на януари 2010 г. Националният статистически институт на Р България изнесе нови официални данни за честотата на личните имена на българските граждани. Според тази статистическа информация броят на личните имена на постоянно живеещите в България български граждани надхвърля 67 хиляди (29 хиляди за мъжете и около 38 хиляди за жените).

Най-разпространените мъжки имена са Георги и Иван (като Ивановците са с 300 по-малко). Близо 1 372 хиляди мъже (38%) са носители на някое от 20-те най-разпространени имена.

Сред жените разнообразието на имената е доста по-голямо. Около 762 хиляди от тях (само 19.4%  от всички жени) носят някое от 20-те най-разпространени женски имена. Най-често срещаното е Мария - име на 125 хиляди жени, и ако към него добавим производното му Марийка (с 35 хиляди носители), първенството става още по-категорично.

 

Най-често срещаните имена в България към края на 2009 година

/НСИ/

 

Мъже

Жени

Поредност

(Ранг)

Брой

Име

Относителен дял - %

 

Поредност

(Ранг)  

Брой

Име

Относителен дял - %

1

176184 

ГЕОРГИ

4,79

 

1

125414

МАРИЯ

3,20

2

175869

 ИВАН

4,78

 

2

72215

ИВАНКА

1,84

133116

ДИМИТЪР

3,62

 

3

58041

ЕЛЕНА

1,48

4

91782

НИКОЛАЙ

2,50

 

4

44895

ЙОРДАНКА

1,14

5

81470

ПЕТЪР

 2,22

 

5

36916

ПЕНКА

0,94

6

65928

ХРИСТО

1,79

 

6

35367

МАРИЙКА

0,90

7

56388

ЙОРДАН

1,53

 

7

31319

РОСИЦА

0,80

8

54774

СТЕФАН

1,49

 

8

30383

ДАНИЕЛА

0,77

9

54548

ТОДОР

1,48

 

9

29263

РАДКА

0,75

10

54453

ВАСИЛ

1,48

 

10

29258

ВИОЛЕТА

0,75

11

52959

СТОЯН

1,44

 

11

28954

ПЕТЯ

0,74

12

49729

АЛЕКСАНДЪР

1,35

 

12

28893

ДЕСИСЛАВА

0,74

13

49385

 АТАНАС

1,34

 

13

28849

НАДЕЖДА

0,74

14

48635

АНГЕЛ

1,32

 

14

28421

МАРГАРИТА

0,72

15

45359

КРАСИМИР

1,23

 

15

26805

СТОЯНКА

0,68

16

40809

ПЛАМЕН

1,11

 

16

25768

СИЛВИЯ

0,66

17

39220

НИКОЛА

1,07

 

17

25720

ГЕРГАНА

0,66

18

33987

КИРИЛ

0,92

 

18

25627

РУМЯНА

0,65

19

33641

ИЛИЯ

0,92

 

19

25125

ЕМИЛИЯ

0,64

20

33367

ИВАЙЛО

0,91

 

20

25050

СТЕФКА

0,64

 Общо 

1371603

 

37,31

 

Общо

762283

 

19,42

 

И в двете части на таблицата се виждат размествания в поредността, както и поява на нови имена сред първите 20 най-разпространени.

Интересни са данните от НСИ, свързани с промените в структурата на използваните имена сред съвременните поколения. При родените от 2007 досега най-разпространеното име за момчетата е Георги (близо 4300 са наречени с това име, което отговаря на 3.5% от живородените през периода). Второто място обаче сега се заема от името Александър (съответно 4000 и 3,3%). Все по-малко вече се използват традиционните имена (Иван е на четвърто място, Димитър - на пето, Николай - на шесто, а Христо и Йордан изпадат след 20 място), което представлява значителна разлика по отношение на структурата на общото население по имена. Появяват се все по-често Мартин (трето място), Даниел (седмо място), Кристиян (осмо), Виктор (десето) - имена, които в общото население не попадат сред първите двайсет.

Сред момичетата, родени от 2007 насам, най-често срещаното име е Виктория, следвано от Мария, (Марийка вече не фигурира сред първите 25). По-често срещани имена на момичета вече са Габриела (трето място), Александра (четвърто), Никол, Симона, Йоана, Гергана, Теодора, Рая, Елена, както и Моника, Михаела, Ванеса, София, Десислава, Анелия, Ивана, Цветелина, Калина.

Друга тенденция през последните години е все по-честото използване на съставни имена, главно при момичетата. Първенство тук държи името Ана-Мария (около 300 деца носят това име с някои разлики в изписването), Мария-Магдалена (около 100), Мария-Антоанета и др.

 

Най-често наричани имена в България за последните три години (2007-2009)

Мъже

Жени

Поредност

(Ранг)  

Брой

Име

Относителен дял - %

Поредност

(Ранг)  

Брой

Име

Относителен дял - %  

 



   
 
1 4288 ГЕОРГИ 3,48 1 3059 ВИКТОРИЯ 2,63
2 4034 АЛЕКСАНДЪР

3,27

2

2903

МАРИЯ

2,49

3 3253 МАРТИН 2,64 3 2198 ГАБРИЕЛА 1,89
4 3127 ИВАН 2,54 4 1994 АЛЕКСАНДРА 1,71
5 2741 ДИМИТЪР 2,22 5 1862 НИКОЛ 1,60
6 2611 НИКОЛАЙ 2,12 6 1564 СИМОНА 1,34
7 2050 ДАНИЕЛ 1,66 7 1323 ЙОАНА 1,14
8 2017 КРИСТИЯН 1,64 8 1216 ГЕРГАНА 1,04
9 1823 НИКОЛА 1,48 9 1208 ТЕОДОРА 1,04
10 1821 ВИКТОР 1,48 10 1191 РАЯ 1,02
11 1444 ПЕТЪР 1,17 11 1116 ЕЛЕНА 0,96
12 1434 КАЛОЯН 1,16 12 904 МОНИКА 0,78
13 1422 СТЕФАН 1,15 13 851 МИХАЕЛА 0,73
14 1358 БОЖИДАР 1,10 14 787 ВАНЕСА 0,68
15 1352 АЛЕКС 1,10 15 769 МАГДАЛЕНА 0,66
16 1310 ИВАЙЛО 1,06 16 750 КРИСТИНА 0,64
17 1307 ТЕОДОР 1,06 17 743 СОФИЯ 0,64
18 1239 БОРИС 1,01 18 738 ИВАЙЛА 0,63
19 1219 АНГЕЛ 0,99 19 735 ДЕСИСЛАВА 0,63
20 1217 ХРИСТО 0,99 20 712 АНЕЛИЯ 0,61
21 1108 ВАСИЛ 0,90 21 682 ИВАНА 0,59
22 1108 ЙОРДАН 0,90 22 659 ДАНИЕЛА 0,57
23 1106 МИХАИЛ 0,90 23 658 КАЛИНА 0,57
24 1043 ДЕНИС 0,85 24 656 ЦВЕТЕЛИНА 0,56
25 1030 АТАНАС 0,84 25 652 ДЕНИЦА 0,56

Общо

46462
37,70 Общо 29930 25,72

 

Най-много именици повече от 300 хиляди празнуват на Ивановден (Иван/Ивана/Иванка, Ивайло/Ивайла, Иво/Ива, Йонко/Йонка, Йото, Ваньо/Ваня, Еньо, Калоян. На Гергьовден имен ден имат с около 100 хиляди българи по-малко (Георги/я, Гергин/а, Гюро/а, Гоце, Гергана, Ганчо, Генко, Жорж). На Богоявление е третата по големина група, празнуващи имен ден около 150 хиляди (Йордан, Богдан, Теодосий, Богомил, Теофан). Следвани са от традиционните български празници Никулден, Петровден, Богородица и др.

***

Тук можем да прибавим, че най-често срещаните мъжки мюсюлмански имена са Мехмед 16000, Ахмед 13900, Мустафа 11900. При жените най-често срещаните мюсюлмански имена са Фатме 18100, Айше 15800, Емине 9850.

 


 

Copyright 1998-2014  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно