ГОРЕЩА ТЕМА

 http://www.focus-news.net/

                Българите в Албания

 

 26 юли 2004 | 17:39


Председателят на Народното събрание Огнян Герджиков прие делегация на албанския парламент начело с председателя на парламента Сервет Пълумби.
Цяла Албания да признае българското малцинство съобразно своите закони, международните правни норми и в унисон с националните интереси на страната. Това поиска Герджиков от албанския си колега по време на днешната им среща.
България би оценила високо признаването като отделна общност на населението от български етнически произход в Албания, което да получи съответния статут според законите и конституцията в страната. Една такава стъпка ще бъде изцяло в съответствие с приятелските отношения между нашите две страни и в съответствие с международно признатите норми. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков. “Между впрочем аз поисках това още през март 2002 г. по време на моето посещение в Албания. Тогавашният президент Реджеп Мейдани реагира твърде остро и се позова на големите размествания на човешки маси през Средновековието. По-късно много ни зарадва разбирането, което прояви министър-председателя на Албания г-н Фатос Нано по време на срещата му с българския премиер Симеон Сакскобургготски през ноември миналата година.
Искам да повторя, че България действително би оценила високо признаването като отделна общност на населението от български етнически произход в Албания”, каза още проф. Герджиков
.


Проф. Огнян Герджиков: България ще оцени високо признаването като отделна общност на българите в Албания

26 юли 2004 | 16:35 | Агенция "Фокус"

София. България би оценила високо признаването като отделна общност на населението от български етнически произход в Албания, което да получи съответния статут според законите и конституцията в страната. Една такава стъпка ще бъде изцяло в съответствие с приятелските отношения между нашите две страни и в съответствие с международно признатите норми. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков. “Между впрочем аз поисках това още през март 2002 г. по време на моето посещение в Албания. Тогавашният президент Реджеп Мейдани реагира твърде остро и се позова на големите размествания на човешки маси през Средновековието. По-късно много ни зарадва разбирането, което прояви министър-председателя на Албания г-н Фатос Нано по време на срещата му с българския премиер Симеон Сакскобургготски през ноември миналата година. Искам да повторя, че България действително би оценила високо признаването като отделна общност на населението от български етнически произход в Албания”, каза още проф. Герджиков.
За мен е радост, че председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков е повдигнал въпроса за признаването на българското малцинство в Албания, от който като от дявол от тамян бягаха вече 2-3 поколения български политици - и в комунистическия период и в периода на демократичния преход. Това каза за Агенция “Фокус” проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. “Тъй като българите в Македония са хиляди, мнозина от тях вече са се определили като българи, има няколко български дружества – на интелектуалци, на предприемачи, оправданието че част от тях са се смятали за македонци, част от славяноезичното население на Източна Албания се смята за македонци е несъстоятелно. Правото на самоопределение е лично право на всеки човек и след като в Албания хиляди хора са се определили като българи редно е да има българско малцинство. Не може всички славяноезични хора в Албания да бъдат подведени под един знаменател по волята на една или друга власт”, каза проф. Димитров. По думите на проф. Димитров признаването на българското малцинство в Албания ще означава, че всеки, който се смята за българин, може да изисква паспорт, българско гражданство. Да има училища, църкви, джамии, тъй като голяма част от тях са мюсюлмани.
България трябва да бъде настойчива, тъй като на няколко пъти изпуснахме шанса да имаме признато българско малцинство в Албания. Това каза за Агенция “Фокус” доц. Павел Павлов, декан на Историческия факултет във Великотърновския университет. “България не за първи път поставя въпроса за признаване на българското малцинство. Това е правено от президента Желю Желев, от Петър Стоянов, после от Иван Костов. Хубаво е, че се продължава тази традиция – каза доц. Павлов и допълни - Още Сали Бериша на времето, при посещение в България, беше казал, колко много уважава българите в Албания, от друга страна виждаме, че българи де юре няма в Албания, де факто има само македонци.” Според доц. Павлов “не може в българските медии да се допускат невежествени конструкции от типа на това, че албанците се колебаят между българите и македонците.” “Става дума за едни и същи хора. Става дума за едно и също население останало от векове. Това са хора потомци на някогашните български славяни и Куберови българи още от 6-7 век. Това население, както вероятно знаят много хора живее в първото българско царство, даже в планината Томор в днешна Албания е последното убежище на българската държавност – там са Иван Владислав, синът му Пресиян, Ивац и т.н Т.е. това е една неразделна част от българската история. Във второто българско царство също големи части от Македония са в България. Това се знае от редица други. Дори в края на ХІV век районът на днешната Вльора или тогавашна Валона се управлява от един брат на Иван Александър, който е наричан Йоан Асен. Т.е. българското присъствие в Албания е от векове. Що се отнася до македонско присъствие, такова “македонско” присъствие има от 1944 година. То се дължи на договарянето на двете компартии – Съюза на югославските комунисти и Югославската компартия
Години наред в Албания е признавано македонско малцинство. След промените през 1989-990 година българското население в Албания започва да излиза на преден план”, разказа доц. Павлов.


Божидар Димитров: Радвам се, че се повдига въпросът за признаване на българско малцинство в Албания

26 юли 2004 | 15:01 | Агенция "Фокус"

София. За мен е радост, че председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков е повдигнал въпроса за признаването на българското малцинство в Албания, от който като от дявол от тамян бягаха вече 2-3 поколения български политици - и в комунистическия период и в периода на демократичния преход. Това каза за Агенция “Фокус” проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. “Тъй като българите в Македония са хиляди, мнозина от тях вече са се определили като българи, има няколко български дружества – на интелектуалци, на предприемачи, оправданието че част от тях са се смятали за македонци, част от славяноезичното население на Източна Албания се смята за македонци е несъстоятелно. Правото на самоопределение е лично право на всеки човек и след като в Албания хиляди хора са се определили като българи редно е да има българско малцинство. Не може всички славяноезични хора в Албания да бъдат подведени под един знаменател по волята на една или друга власт”, каза проф. Димитров. По думите на проф. Димитров признаването на българското малцинство в Албания ще означава, че всеки, който се смята за българин, може да изисква паспорт, българско гражданство. Да има училища, църкви, джамии, тъй като голяма част от тях са мюсюлмани.

България трябва да е настойчива, за да има признато малцинство в Албания, смята доц. Пламен Павлов
26 юли 2004 | 15:27 | Агенция "Фокус"


София. България трябва да бъде настойчива, тъй като на няколко пъти изпуснахме шанса да имаме признато българско малцинство в Албания. Това каза за Агенция “Фокус” доц. Пламен Павлов, декан на Историческия факултет във Великотърновския университет. “България не за първи път поставя въпроса за признаване на българското малцинство. Това е правено от президента Желю Желев, от президента Петър Стоянов, после от Иван Костов. Хубаво е, че се продължава тази традиция – каза доц. Павлов и допълни - Още Сали Бериша на времето, при посещение в България, беше казал, колко много уважава българите в Албания, от друга страна виждаме, че българи де юре няма в Албания, де факто има само македонци.” Според доц. Павлов “не може в българските медии да се допускат невежествени конструкции от типа на това, че албанците се колебаят между българите и македонците.” “Става дума за едни и същи хора. Става дума за едно и също население останало от векове. Това са хора потомци на някогашните български славяни и Куберови българи още от 6-7 век. Това население, както вероятно знаят много хора живее в Първото българско царство, даже в планината Томор в днешна Албания е последното убежище на българската държавност – там са Иван Владислав, синът му Пресиян, Ивац и т.н. Т.е. това е една неразделна част от българската история. Във Второто българско царство също големи части от Македония са в България. Дори в края на ХІV век районът на днешната Вльора или тогавашна Валона се управлява от един брат на Иван Александър, който е наричан Йоан Асен. Т.е. българското присъствие в Албания е от векове. Що се отнася до македонско присъствие, такова “македонско” присъствие има от 1944 година. То се дължи на договарянето на двете компартии – Съюза на югославските комунисти и Югославската компартия. Години наред в Албания е признавано македонско малцинство. След промените през 1989-1990 година българското население в Албания започва да излиза на преден план”, разказа още доц. Павлов.


Проблем с българското малцинство в Албания не съществува, заяви говорителят на албанския парламент

26 юли 2004 | 16:50 | Агенция "Фокус"

 

Не може да става дума за дискриминация на българското малцинство в Албания, тъй като страната е подписала всички конвенции и споразумения в този контекст. Това заяви специално за Агенция “Фокус” говорителят на албанския парламент Скъндер Дука. Според него проблем по този въпрос не съществува.
“Председателят на албанския парламент Сервет Пълумби оцени високо важността на задълбочаването на взаимоотношенията между България и Албания”, каза още Дука, коментирайки срещата между председателя на албанския парламент Сервет Пълумби и българския му колега Огнян Герджиков.
Пълумби е приветствал България за постигнатото в областта на евроинтеграцията, както и за членството на страната в НАТО.
 

Спирайки се на главните събития в момента в Албания, Пълумби е изразил волята и стремежа на албанското правителство за ускоряване на процеса на интеграция на страната в евроатлантическите структури, както и за приключване на преговорите с ЕС по Споразумението за стабилизация и асоцииране. /ССА/.
“Тирана е заинтересована за разширяването на сътрудничеството между Албания и

България и в икономическата сфера”, каза още Скъндер Дука.
Според него на срещата в София са били обсъдени общите проекти - Коридор №8 и нефтопровода Бургас - Вльора.
 

Герджиков е оценил високо ролята на Албания за стабилността в региона и е изтъкнал, че България ще окаже пълна подкрепа на Албания в областта на евроинтеграцията, каза още говорителят на албанския парламент.
 

По време на разговорите е станало въпрос и за развитието на сътрудничеството между двете страни на парламентарно ниво.


                   Българите в Албания

 

В днешно време българите в Албания са групирани главно в следните райони:
Голо Бърдо/ Дебърско (Пешкапийско - "Голо Бърдо" и "Поле")/ - главно българомохамедани, Преспа /около езерото, Корчанско и Костурско/ - главно християни и "Гора"/ на границата с Косово и Македония/ - българомохамедани.
Във вътрешността на Албания броя на българите е голям но никой не може да каже колко са точно/вътрешна миграция-Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра и др. градове/.
Българите в Албания са над 100 000 д. 2/3 българомохамедани и 1/3 християни.
 

Тези данни са на база оценки на различни учени,местни българи и организации.
Сали Бериша пръв от албанските политици спомена, че българите в пределите на държавата са около 150 000 д.
 

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в нашите висши и средни училища.
Въпреки многото пропаганди /гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка пропаганди/, заплахи и др. на които са били подложени българите там през вековете те до голяма степен са запазили своите български корени и обичаи.

 

Регионите и населените места в които е имало българи 19 и началото на 20 век.
Информацията се базира по данни на Екзархията ,доклади на българското Консулство в Албания и др. източници/от книгата на Светлозар Елдъров "Българите в Албания"/

Голо Бърдо /Дебърско/:
Данни от Екзархията-само българи християни.

Голо Бърдо /Дебърско/:

Данни от Екзархията-само българи християни.
Населени места къщи души
Ърбеле 38 190
Деоляни 10 69
Обоки 25 125
Макеларе 32 160
Кърчища 45 245
Върбица 37 196
Мало Острене 12 69
Големо Острене 2 10
Отишани 2 14
Писанки 12 56
Тучепе 6 21
Требища 8 68
Гиновец 35 176
Кленье 40 286
Себища 45 180
Стеблево 40 224




Преспа:
Данни на екзархията /християни/
Населени места Къщи Души
Пустец 65 499
Шулин 23 375
Глъмбочани /Глъмбоч/33 319
Горна горица 33 404
Долна горица 75 67
Туменец 23 220

Други източници:
Зърновско
Ракица
Церье
Шияк
Заградец
Лайтица
Безмище
Леска
Лин /Охридско/-90 къщи
Поградец /Охридско/-20 семейства

Костурско
Данни на Екзархията:

Населени места Къщи Души
Въмбел 113 706
Връбник 95 469

Други източници:
Билища 40
Косинец
Корчанско
Данни на Екзархията:
Населени места Къщи Души
Биглища 20 106
Бобошица 250 1471
Дреново 140 678

Прогон /Прогре/
Гора-българомохамедани:
Изцяло населени с българи села.
Шишковец 200
Ново село 170
Борйе 130
Орешец 40
Църничево 60
Орчища 80
Пакиша 50
Запад 80
Очикле 40
Ороста 100


Доклад на Сребрен Поппетров / 01.05.1929г.-Тирана

Българи в Албания: християни/мохамедани
Тирана 60 60
Драч /Дурас/- 50 / 200
Берат и околия - 30 / 250
Кавая - 5 / 60
Елбасан - 20 / 100
Подградец - 20 50
Корча - 100 /100
Билища - 150 / 50
Фиери - 60
Авлона - 20 / 100
Голо бърдо -3000 / 15 000
Преспа -2500
с. Връбник /Костурско/ 700
с. Прогон - 50
с. Бобошица и Дреново - 2800
с. Лин/Стружко/ - 600
Всичко: 10115 / 17030
---------------------------------------------
27145 българи

Неговото проучване не обхваща всички места в Албания.

Доклад от Сребрен Поппетров /10.071929 г./
Българи в Албания:
-11 села в "Мала Преспа"-3550 души
-около 100 село в "Голо Бърдо" и "Поле" -12000д.
-Билишка околия-Връбник,Билища и Прогон-600д.
-"Гора" - 8500 д.
-Тирана - 200 д.
-Драч - 250 д.
-Берат и околия - 250 д.
-Кавая - 60 д.
-Елбасан - 120 д.
-Подградец - 100 д.
-Фиери и околия - 70 д.
-Авлона - 120 д.
-Шкодра - 150 д.
-Круя - 15 д.
Други - около 950 д.
---------------------------------------------
Общо: 30 885 българи


 

Според Агенцията за българите в чужбина днес в Албания българите са около 65 000 души. Повечето от тях изповядват мохамеданска религия, но има цели селища, където всички българи са християни.
 

Министър-председателят Симеон Сакскобургготски получи благодарствено писмо от български дружества в Албания
03.10.2003 г.


 

“От името на нашите две организации, обединяващи българи от Голо Бърдо, Гора, Преспа и други райони на Албания искаме да изразим изключителната си благодарност за разбирането и отношението, което проявихте към нашите проблеми и за разрешението през тази учебна година 28 български младежи от Албания да получат възможност да продължат обучението си в български университети”. Това пише в благодарствено писмо, което получи министър-председателят от Културното дружество “Иван Вазов” – Тирана и Дружество “Просперитет Голо Бърдо” – Тирана.
 

“Това несъмнено ще заздрави авторитета на българската държава сред общността ни в Албания”, пишат още нашите сънародници.
 

През годините, по време на преговорите за подписване на междуведомствени и междуправителствени документи, България е предлагала възможности на албански граждани с български етнически произход да се обучават в български висши училища, което стана факт едва след посещението на премиера Симеон Сакскобургготски в Албания в края на март тази година.
 

Тогава беше подписана междуправителствена спогодба за взаимно признаване на документите за образование и научните степени. Проведен беше разговор с представители на българската общност, по време на който от страна на сънародниците ни е поставен въпросът за увеличаване на броя на приеманите у нас студенти на места, субсидирани от държавата за учебната 2003-2004 г. и за откриването на българско средно училище в Тирана.
 

През 2003 г. на такива места са приети за обучение 28 студенти, от които 6 с намалена такса, 1 докторант и един специализант. В краткосрочни курсове са участвали 18 студенти. След завръщането се в Албания много от студентите са се реализирали като учители, университетски преподаватели, журналисти и т.н. Подборът на студентите направи комисия на Министерството на образованието. На конкурса за първи път се явиха 44 кандидати, доста от които от района на Мала Преспа.
Във връзка с второто искане в началото на месец октомври ще бъде наета сграда за създаване на българско средно училище в Албания и ще започне организацията на обучението на нашите съграждани там.
 

Агенцията за българите в чужбина ще окаже подкрепа и за създаване на Български културно-информационен център и консулска служба в гр. Елбасан.
В писмото двете организации се ангажират да повишат качеството и да подобрят организацията на изучаване на български език, литература, история и култура.
Дружествата “Иван Вазов” и “Просперитет Голо Бърдо” са легитимни представители на българската общност в Албания и Държавната агенция за българите в чужбина поддържа тесни контакти с тях. Те изпълняват посредническа роля при подбора на студентите кандидатстващи във висши училища у нас и издават документи, удостоверяващи български произход.
 

Дружество “Голо Бърдо” подпомага запазването на традициите, фолклора и обичаите на българското население в тази област, като организира и курсове по български език. Дейността му е насочена основно към създаване на културни и икономически връзки с България.
 

Дружество “Иван Вазов” работи за опазване на културата, традициите и духовната приемственост на населението на Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора. Членовете му са представители на интелектуалния и обществен елит на българската общност в Албания.
В момента българската общност в тази страна наброява около 50 000 души. Те населяват районите на Голо Бърдо, Мала Преспа, селата Дреново, Бобошица и Връбник, както и Корчанска община.

 

Българите в Албания – Традиция и култура

 

                  Българите от Голо Бърдо

 

 

са автохтонно население, живеещо в планините югозападно от гр. Дебър, Македония, на труднодостъпни места, отдалечени от основните транспортни артерии в Албания. Южната част на района се нарича Горно Голо Бърдо, а северната част - Долно Голо Бърдо или Рамна Гора. Преобладаваща религия е ислямът. Данните от турските данъчни регистри от 1519 г. посочват само християнско население (Лимановски 1987: 258) в целия район и най-вероятно ислямизацията е извършена през втората половина на ХVIII век и по-късно. В края на миналия век българските села в Голо Бърдо (Кънчов 1900: 261-262) са двадесет и едно. Днес в същия район българските и смесените села заедно с махалите са общо двадесет и седем[6]. Двадесет и едно от тях са на територията на Албания и шест - на територията на Македония. В Албания с чисто българско население са селата: Стеблево (100 къщи; 500 души), Гиноец (Гинеец) (50;250), Кльенье (80;400), Требище (400;2000), Големо Острени (Големи Острени) (250;1500), Малестрени (Мало Острени) (250;1500), Ворница (10;70), Тучепи (200;1000), Пасинки (50;300), Радоеща (50;300), Извири, Ладомерица (50;400), Голеища, Койовец (40;200), Лешничани (60;300), Оржаново (50;300), както и махалите Тръбчанище, Камен и Заборйе, а със смесено българско и албаноезично население са селата Себища (20 къщи;100 души - българи) и Смолник (30;100). Доскоро в много от българските села в албанската част на Голо Бърдо освен мюсюлмани са живели и християни. В някои от тях християни живеят и днес - Кльенье (30%), Гинеец (30%), Пасинки (30%), Стеблево (3-4 къщи), Ворница (10 къщи). На територията на Македония са останали селата Жепища, Отишан, Модрич, Дренок, Ябланица, както и махалата Лакайца, в която живеят преселници от село Стеблево.

 

От 1967 г. религиите в Албания са забранени, разрушени са и религиозните храмове, ограничавани са религиозните обреди. Днес поради тоталната арабска, италианска и гръцка финансова инвазия страната е осеяна с импозантни джамии, католически и православни храмове. Странни чувства предизвиква контрастът между схлупените къщи в селата в Северна Албания и мраморните, често оградени със здрави огради джамии и католически катедрали или строящата се в Корча православна църква с размерите на храм “Св. Александър Невски”. Все пак засега е налице положителният резултат от над двадесетгодишната “насилствена секуларизация” - липсват каквито и да са религиозни предразсъдъци. Поради множеството “смесени” християнско-мюсюлмански бракове и традицията от първата половина на века, водеща за албанската идентичност е етническата u обвързаност. Тази ситуация се е отразила и на българите в Голо Бърдо, за които на преден план стои народностното им чувство. Впрочем те изразяват раздразнение, когато към самоназванието им българи се “лепва” и религиозната им принадлежност. Предпочитат да се представят като “българи от Голо Бърдо”; като такива са известни и в цяла Албания. Обидното название от страна на албанците към тях е “голо”, което няма някакво значение на албански, но също предизвиква негативни реакции от страна на голобърдци. За названия като “помаци” и “торбеши”, с които другите българи-християни наричат съплеменниците си мюсюлмани, повечето от жителите на Голо Бърдо не са чували. Според местни етнолози това се дължи на факта, че доскоро повечето от селата са били смесени в религиозно отношение (православни и мюсюлмани).

 

Езикът, който се говори, е от най-западномакедонските български говори. Те го наричат български. За преобладаващата част от жените и децата той е единственото средство за комуникация. В доста от селата има осмокласни училища, а в Требище, Големи Острени, Кльенье и Стеблево допреди демократичните промените е имало и гимназии. Желаещите да продължат образованието си отиват в градовете и най-вече в Пешкопия, Елбасан и Тирана.

 

Традиционната култура е водеща и за общността на българите от Голо Бърдо. Откъснатостта на района е спомогнала да се запазят обичаите, мелодиите и танците в автентичен вид, а богатството на неизследвания песенен фолклор ще дава храна на българските фолклористи за дълъг период от време. Най-известно със своите музиканти и певци е село Големо Острени, където има и фолклорна група.


Силни топани...[7]

1.
Станаф си рано пред зора,
за да си ода в Рамна Гора.
Силни тупани бувайе
нашено село го будейе.

2.
Пукнала майко треснала
защо ме роди мори убава.
Защо ме роди убава
да не мо’ да пойда в Острени.

3.
Да не мо да пойда в Острени
от оние пусти бечари.
Вез ден ракия пиейе
от мене мезе барайе

4.
По-добро седам вдовица,
отколи да ода в Горица.
В Горица има работа –
в Острени има музика.



 

От всички българи от Голо Бърдо се празнуват традиционните и християнски празници като Летник, Гюргевден, Василица, Великден и Митровден.

 

Сред фамилните имена има такива с български корен - Толя, Мачка, Курти, Рада или с мюсюлмански произход - Аязи, Караибраими, а също така и албански - Рама, Бекташи. Подобно е положението и с личните им имена, които имат български, латински, мюсюлмански и албански произход - Дафина, Алкета, Едуард, Фабион, Икбалье, Сюлейман.

 

Основният поминък в Голо Бърдо е животновъдството и - доколкото е възможно - земеделието. Почти цялото мъжко население през годината е на гурбет в съседните Гърция и Македония, а и по-далече. Голобърдци са известни като едни от най-добрите строители в Албания. След политическите промени голяма част от семействата постепенно се изселват от района, но поради голямата раждаемост това не води до неговото обезлюдяване. В последните няколко години обаче, поради възможностите за “свободно” строителство и поради строителните умения на голобърдци в покрайнините на големите градове - Елбасан, Тирана, Дуръс (Драч), Фиер, Кавая, Берат (Белград) постепенно се създават цели български квартали, а градчето Патос (близо до Фиер) е населено изключително с българи. Това спомага за запазването на етно-културната среда и препятства асимилационните процеси. Числеността на българите от Голо Бърдо, останали в селата и преселили се в градовете, би могла да се пресметне, като се има предвид фактът, че при средна раждаемост 5-6 деца 1-2 остават на село. По приблизителни данни в момента числеността на българите в селата на Голо Бърдо е около 10 000 души. Т.е. числеността на голобърдци в цяла Албания, ако приемем, че асимилацията протича още при първо поколение изселници (което не е така), следва да е около 50 000 души.

 

По своята идентичност българската общност в Голо Бърдо е една от най-добре съхранените български автохтонни общности зад граница. В Албания българи-християни живеят и по западното крайбрежие на Преспанското езеро, и в района на град Корча. За разлика от сънародниците си от Преспа, които демонстрират еднаква привързаност към България и Македония и се назовават македонски българи, голобърдци се самоопределят като българи - “Ние сме бугари. Историята ни позина за бугари” (Бояджиев 1997: 25). Фактът на съществуването на български села оттатък границата силно е безпокоял сръбските власти в техните стремежи към сърбизация на българското население в Македония. По време на двете Балкански и Първата световна война голобърдските села двукратно са обект на опожаряване от страна на сръбската армия. Подобно е положението с най-южно разположеното село Връбник - единственото българско село от Костурските села, останало на албанска територия. Спрямо жителите му днес политически аспирации предявява Гърция: предлага се работа на всеки, който се декларира като грък. Предлагат се средства за възстановяване на селската църква, ако се приеме гръцки свещеник. Странната гръцка активност може да се обясни с наличието на множество български села на гръцка територия, търпящи десетилетия насилствената гърцизация, включваща смяна на имена, забрана на използване на майчиния език, разрушаване на надгробни плочи на български език. Съдбата на българите в Албания да бъдат неудобен свидетел за етническия произход на събратята си оттатък границата - в съседни Югославия и Гърция - е съпътствала трудния им път за отстояване на народностното си име през годините, а и в наши дни.

 

Какво е отношението на албанската държава? За разлика от масираната асимилационна политика на Гърция и Югославия спрямо българските малцинства там, че и извън пределите им, в Албания няма белези на целенасочена асимилационна политика. Все пак това, че и до днес няма признато официално българско малцинство, е дало своите резултати - доста селища, особено в Южна Албания, например Дреново и Бобощица, Корчанско, са почти напълно албанизирани.

 

Какво е мястото на родината-майка? От 1993 г. насам в български висши училища се обучават около 100 студенти от Албания, най-вече с произход от района на Голо Бърдо. През 1993 г. от президентството на България бе подарен автобус за ползване от жителите на района, а през 1993 и 1997 г. бяха проведени хуманитарни акции “Голо Бърдо”. Тази грижа на българската държава към културно откъснатите над 80 години от родината-майка българи несъмнено ще изиграе допълнителна етно-мобилизираща роля в идентичността им на българи.

 

                    Българите от Гора

 

са една от най-неизвестните за нашата общественост и наука български общности зад граница. Това е причината основният ми източник на информация за гораните да е посещението ми през 1998 година в албанската част а през 1999 и в югославската (косовската) част на Гора, както и на контактите ми у нас и в Тирана с хора от района.

 

Българските села[8] в района на Гора са разделени от днешната политическа граница между Албания и Югославия. Това разделяне е повлияло и върху съдбата на тези българи. Най-условно, двете части биха могли да бъдат наречени Кукъска Гора и Призренска Гора по името на най-близко разположените градове Кукъс и Призрен. В района на Призренска Гора селата са общо деветнадесет: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Довни Кръстец, Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли Поток, Крушево, Рестелица. Общински център за района е с. Драгаш, а най-голямото чисто българско село е с. Рестелица ( 4 500 д.). Общо населението в Призренска Гора от 16 817 д. през 1991 г., след Кососката криза (1999 г.) намалява до 14 000 д. Многобройна е по-старата и по-нова емиграция. Горанците се славят като най-добри сладкари. В доста от по-големите балкански градове в миналото, а и днес те държат сладкарници.

 

В района на Кукъска Гора селата са също деветнадесет, но в десет от тях се говори албански, а в останалите девет - български. Десетте села, в които се говори албански език, са: Ново село, Стържево, Тополяне, Брекине, Коловоз, Ломна, Бела, Туре, Нимча и Джафере. В някои източници от началото на века те се посочват като двуезични, а в най-голямото от тях - Ново село - все още има хора, разбиращи български. Според земляците им българи няма разлика в традиционната култура на едните и другите. Селата, в които се говори български език, са Шиштейец, Борье, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакища и Очикле. Най-голямо сред тях е Шиштейец (1500 д.), а общата численост на българите в деветте села, заедно с тези, живеещи в Кукъс, е 10 000 души. Многократно повече са изселниците в големите градове на Албания. Общият брой на българите горани в Албания е около 45 000 души. Селата Урвич и Йеловяне, с общо население 2450 души (Лимановски 1993: 275), намиращи се на територията на Република Македония, не принадлежат географски към района на Гора, но се включват в горската етнографска група, тъй като предците им са преселници от тамошните села.

 

За разлика от българите в Голо Бърдо, които постоянно са демонстрирали българска етническа принадлежност, тези от Гора изявяват открито българската си идентичност едва през последните няколко години наред с регионалното си самоназвание “горани”. Все пак въпреки откъснатостта и слабите връзки, съществува информация от началото на века (Младенов 1993: 183-187, Иванов 1993, 140-141) за изяви на българска принадлежност сред населението от Гора. Следва да се отбележи високата степен на образованост и днешната добра интегрираност на горанската общност в албанското общество.

 

Има версия, поддържана от местни краеведи, че гораните са “бивше богомилско население, последно приело исляма в Албания”. Според тях местните българи са преселници от Стара България. Един от аргументите за това е, че в много от песните присъства мотивът за Черно море. Днес в топонимията се срещат множество християнски названия, а най-големият местен празник е Гергьовден, наричан тук Джурджевден. Празнуват се и други като Митровден, Тогава се организира най-големият местен събор. Жените обличат най-новите си народни носии[9], в които доминира червеният цвят, съчетан с бялото. Дългата бяла риза при момите е придружена при омъжените от червена престилка. Мъжките носии са бели с бели капи. Играят се хора. Пеят се песни. Богат на сюжети е песенният фолклор в Гора.



Мори йело...[10

Мори йело, мори йело,
висока що растеш,
висока що растеш, йело,
далеко що гледаш.
Далеко що гледаш, йело,
да не виждаш него?
Да не виждаш него, йело,
викни му да дойде!
Рекни му да дойде, йело,
ниве му узреле.


Ниве му узреле, йело,
барабар пченице..
Дете му се нашло, йело,
между две копице.
Име му сме стайли, йело,
Алия жетварче,
Алия жетварче, йело,
само вързуалче.




 

Езикът на гораните, подобно на голобърдският, е от западнобългарските говори. Това се потвърждава и в най-нови публикации на английски автори (Pettifer 1996: 80). В селата има осмокласни училища, а в с. Шиштейец - и гимназия. Български език, разбира се, не се изучава, тъй като българите горани, както и голобърдци не са признати от албанската държава като неалбанци. Това не е попречило, както и в Голо Бърдо, българския да е основното средство за комуникация в горанските села. Поетът Назиф Доклье е изразил в лирични стихове чувствата си към неосъществената любов:



Ти не стигна...

Прольет пройде
ти не дойде
неразвийено.
Лето летна
ти не светна
све изсушено.
Йесен йекна
я се спекна’
изхържавено.
Зима зина
ти не стигна
мраз ольедено.




 

Личните имена на гораните, както и голобърдските, имат български, мюсюлмански или албански произход - Мирен, Боряна, Биляна, Петрит, Мехмед, Сабаудин, Ерион, Агрон. Фамилните са разнообразни - Баля, Чекорници, Зенели, Кинджи.

 

Българите горани в Югославия дълги периоди са ухажвани от властите в противовес на албанското мнозинство в Косово. Получавали са добри възможности за кариера. В председателството на бившата автономна област е имало представител на общността. До 1971 г. са записвани от властите като турци, от 1971 г. са включвани в “мюсюлманската” народност, по-късно в периода 1996 - 1999 г. по политически причини - доказване мултикултурността на Косово - те са обявени за нов уникален етнос - “горанци”. След създаването на македонската и мюсюлманската народности, успешно изградени от югославската политика на регионален и религиозен принцип, в ход са пуснати три нови фалшификата - “павликяни”, “шопи” (“турлаци”) и “горанци”. Какъв ще бъде завършекът на тези нови експерименти е трудно да се предположи, но несъмнено той ще зависи от позицията и активността на родината-майка и политическата ситуация в самата Югославия. След кризата в Косово горанците изпадат в изключително тежко положение. Невладеенето на албански език, както и страхът от реваншизъм от страна на албанското население в съседния район (Ополье) са част от факторите довели до изселването на част от населението, особено заемалите по-високо социално положение. Днес общността в Косовска Гора е поставена отново пред избора за какви да се обявят така че да оцелеят в новата критична ситуация. По думите на местен интелектуалец “в момента историческата истина за произхода на гораните не струва и пет пари”, по-важно е че “ако тръгнат да се изсилват и до Призрен няма да стигнат”. На изток от Призрен в районите Жупа и Подгор в седемнадесет села е разположена друга регионална българска група, наброяваща до 20 000 души, до която не успях да стигна, но получих информация от горанци, че степента на интегрираност в албанското мнозинство е по-добра и опасност за физическото и оцеляване няма. Названията на 15 от селата в Жупа и Подгор са Горне село, Мушниково, Горнье Любине, Долно Любине, Регане, Небрегоща, Локвица, Манастирица, Планяне, Скоробище, Гърнчаре, Любижда, Поуско, Ябланица, Драйчики. Най големи от тях са Горнье и Долне Любине, всяко от които наброява по 2000 жители.

 

Ситуацията в Албания е различна. По време на Втората балканска конференция през 1932 г. българската и албанската делегация подписват протокол (Ташев 1994: 141-162), в който албанската страна признава съществуването на българско малцинство в Албания и поема ангажимент да поиска от правителството си откриването на училища в селищата, където българското население е преобладаващо. В тези училища обучението е следвало да се извършва на български език, а изучаването на албански език да бъде задължително. По неизвестни причини тези решенията на протокола не се изпълняват. През 1945 г., под натиска на Югославия, албанските ръководители приемат коминтерновската теза за македонския характер на българското население в Албания, като подписват с Югославия спогодба, предвиждаща откриването на македонски училища. Експериментът се оказва успешен само за района на Мала Преспа и Корчанско. В Голо Бърдо такова училище се открива само в с. Ворница и просъществува само две години – учебните 1945-46 и 1946-47 г. За откриване на училища в Кукъска Гора югославската страна не настоява, вероятно поради вече назряващата идея да бъде пряко включено това население в изграждащата се югославска нация. Според преброяването от 1989 г. “македонците” в Албания са 4 235 души и живеят в селата от района на Мала Преспа и в с. Върбник. Тези данни не отразяват дори броя на компактно живеещите българи в Преспанско. В същото време голобърдците и гораните, както и пръснатите в градовете преспанци са записани в паспортите като албанци. Това не пречи на преобладаващата част от “македонците” и “албанците” да изявяват идентичността си в различни форми и подчертано да се интересуват от всичко, свързано със страната ни.

 

Опитът ми да анализирам проявленията на общностната обвързаност при изследваните групи на религиозен и езиков принцип се оказаха неуспешни. Тя присъства осезаемо обаче на регионално равнище, но липсва в рамките на една държава. За разлика от циганите кардараши, които при необходимост си търсят брачен партньор и в чужбина, при горните четири групи пълна случайност биха били бракове между българи мюсюлмани от Голо Бърдо и Гора, на българи католици от Банат и букурещките села или на гагаузи от Бесарабия и Таврия. Същото бихме могли да кажем и за общностния живот на групите - те изграждат отделно свои дружества, организират фолклорни фестивали, отстояват правата си. Регионалната идентичност намира израз в употребата, наред със самоназванието българи, на регионални или етно-културни самоназвания като горани, банатчани, гагаузи. Тъй като явно, заедно с народностните чувства, от изключително значение за идентичността е и регионалната обвързаност, бихме могли да дефинираме описаните по-горе общности като регионални и етно-културни и същевременно български общности зад граница, а не като религиозни или езикови такива.



 

Край Преспанското езеро се говори български

 

Osserbatorio sui Balcani

 

Преспанското езеро е разположено нa териториите на Албания, Гърция и Македония. Девет са селата в областта Мала Преспа, която се намира на албанското крайбрежие на езерото и която, според София, е населена с българско малцинство, което говори на древен български диалект. Според Македония, в тези села се говори македонски език, което значи, те се населени с македонци. Жителите на тези села са източно - православни християни, а всяко село носи както славянско, така и албанско име. В Мала Преспа се развиват събитията, описани от българския писател Димитър Талев в романа “Преспанските камбани”, в който се разказва за борбата на българите за освобождение от турско робство. За прекосяването на трийсетте километра, които делят албанския град Корча от Преспанското езеро са нужни 45 минути. Тесният път лъкатуши през планинска местност. Село Пустец се намира на брега на езерото. От издигащата се над него планина, в която е изграден албански бункер може да се види остров “Свети Петър”, разположен в центъра на езерото. Ако говориш на български, жителите от селото те разбират без проблеми, а ако ги запиташ нещо за историята им, отговарят “Всички сме македонци". През 1920 година, когато пристигнаха гърците, започнахме да учим гръцки. През 1945 година дойдоха учители от Македония и започнахме да учим македонски, но от четвърти клас ни караха да учим и албански”, обяснява 73 годишният Лазо Василовски. На въпрос дали сега животът е по хубав от този по времето на Енвер Ходжа, той отговаря : “Разбира се, че сега се живее по-добре. Всеки може да работи където поиска”. Лазо е доволен и от пенсията , която получава - 7000 леки, около 50 евро на месец. “Много от нашите хора работят в Гърция или в Македония. Всички имаме македонски паспорти”, твърди друга жителка на селото. 45 годишната Менка разказва, че е получила много лесно македонски паспорт. Двамата със съпруга й са отишли в Скопие, подали са молба за получаване на гражданство, платили са 100 германски марки и след един месец са станали македонски граждани. Безработицата в Пустец е голяма, Менка работи на надница и получава между 10 и 20 евро на седмица. Насред селото се изгражда църква. Преди 1945 година в селото е имало православна църква, която по времето на Енвер Ходжа е била превърната в магазин. Сотир Митрев е председател на местната секция на културната асоциация “Иван Вазов”. Той организира летни български училища в околните села, а за дейността си е бил награден от българското министерство на образованието с ордена “Отец Паисий Хилендарски”. Сотир е убеден, че всички села от района на Преспанското езеро са обитавани от жители от български произход. След като е учила и живяла 10 години в София Биренка също се е убедила, че жителите от района на Мала Преспа са от български произход. “ България никога нищо не е направила за тези хора, докато Македония винаги е заявявала “ Вие сте наши”, разказва жената. В Корча могат да се срещнат много хора от Връбник, село разположено на границата между Албания и Гърция. В селото има начално училище, където се преподава на македонски език. Димитър Бело е роден във Връбник и е преподавател по албански език и балканска лингвистика в университета в Корча. Завършил е българска литература в Благоевградския университет. Димитър разказва, че диалектът, на който се говори във Връбник е запазил носовите гласни от старобългарския, така, че фонетиката му е по-различна от тази на останалите диалекти, които се говорят в района на Преспанското езеро. Попитан за български или за македонски език става дума той отговаря :” За български, разбира се. Аз като лингвист мога да твърдя, че македонски език не съществува”. Димитър отбелязва, че в района няма никой, който да преподава български и, че го знаят само хората, които са учили в български университети или които проявяват специални интереси към България. Хаджи Пируши от Тирана е председател на асоциацията “Просперитет Голо Бърдо”, чиято задача е да съхранява традициите и обичаите на българското малцинство в Албания. Асоциацията организира курсове по български език и поддържа оживени културни връзки с България. Голо Бърдо е планинска област в Североизточна Албания, близо да границата с Македония. Там, според София, живеят 1200 български семейства. Според Скопие, те са македонски. Пируши обяснява, че в 23 от общо 27-те села в района на Голо Бърдо се говори български език. 17 от селата са само български, докато останалите са смесени. Години наред хората от тези села нямат никаква връзка с България. Мъжете от района на Голо Бърдо са известни като най-добрите строителни работници в Албания и по традиция работят в чужбина, но районът е много беден. “Мъчим се да убедим България да лансира проекти за икономическото развитие на региона. Друга наша амбиция е да открием българско училище в Тирана”, обяснява Пируши. До района на Голо Бърдо не са прекарани дори телефонни линии. Проект за това има, но липсват 200 000 евро за реализацията му.

 

Алма Кауши е родена в село Стеблево. “Хората в Стеблево говорят на диалект, който не се изучава в училище. На сватбените тържества ние не пеем на албански, а на български”, разказва Алма, която е завършила право в Охридския университет и, която в момента работи в общината в Тирана. В Тирана тя живее в квартал, обитаван от жители на Стеблево и Требища. “В нашия квартал помежду си говорим на диалект, на който учим и децата си. Хората от Голо Бърдо знаят, че говорят на диалект, но не знаят дали е български или македонски. Когато пристигат хора от Македония, те твърдят, че е македонски, а когато пристигат българи, те твърдят, че говорим на български диалект”, твърди Алма. От 1993 година до днес повече от 200 млади албанци от тези общности са завършили образованието си в български университети. По-голямата част от тях са от Голо Бърдо. Българският университет е свободен, не трябва да се плащат такси, а дипломите се признават в Албания. По време на посещението си в Тирана през миналия месец, българският премиер Симеон Саскобургготски се срещна с представители на български неправителствени организации в Албания, с които обсъди въпроса за създаването на български университет в Тирана. Асоциациите “Иван Вазов” и “Просперитет Голо Бърдо” поддържат тесни връзки с агенцията при българското правителство, която поддържа контакти с българските общности в чужбина. 50 000 са членовете на българското общност в Албания, се чете на сайта на българското правителство. Тези официални данни значително се разминават с мнението на Скопие, според което в случая не става дума за български, а за македонски общности. Какво смята Тирана? Тирана дипломатично мълчи и официално не признава, че на нейната територия живеят български малцинства. Албания, обаче, призова България и Македония да се разберат за произхода на хората, които населяват земите около Преспанското езеро и Голо Бърдо.

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени