СИМЕОН II Е ПОТОМЪК НА АСЕНЕВЦИ


Цар Симеон е потомък на Асеневци, показва ново изследване на неговото родословие. Връзката е една омъжена в Полша българска принцеса от XIII в., чиято кръв се предава последователно през династиите на полските Пясти, австрийските и испанските Хабсбурги и френските Бурбони. Цар Фердинанд е двадесет и първо, а неговият внук Симеон - двадесет и трето поколение на князувалата в Полша българка.

V i o l a   g e n e r e   e t   n a t i o n e B u l g a r a

Всичко започва към 1218 г., когато Иван Асен II дава своята родственица Виола за жена на връщащия се от кръстоносен поход до Светите земи поляк Кажимеж I, княз на Ополе. По същото време някогашното единно Кралство Полша е раздробено на няколко княжества. Начело на тия княжества стоят роднини на Кажимеж I - всички от кралската династия на Пястите. Между тези князе се води безмилостна борба кой от тях ще се закрепи в столицата Краков и ще наложи властта си над цяла Полша. Вместо това - с разрастването на фамилията страната се раздробява на все по-малки пястовски владения.

Сродяването на Иван Асен II с Кажимеж I е екзотично само на пръв поглед. При династическите бракове няма нищо случайно - по принцип те ознаменуват сключването на мир, съюз или на други важни договорености между средновековните монарси. Сватбата на българката Виола с поляка става в периода на приетата от цар Калоян уния с Рим (1204-1231). Това означава, че през този уникален отрязък от българската история не съществуват никакви верски пречки за бракове между православни и католици. Нещо повече: и едните, и другите сякаш са чакали тъкмо това. Само за десетина години една дъщеря на Калоян се омъжва за латинския император в Цариград; цар Борил взема за жена френска принцеса; Иван Асен II става зет на унгарския крал; френска княгиня води и деспот Алексий Слав, племенник на Асен, Петър и Калоян. В такъв смисъл сватбата на Кажимеж I с Виола не само не е прецедент, но прилича по-скоро на закономерност.

Целта на сватосването също изглежда прозрачна. Князът на Ополе е един от няколкото възможни кандидати за полската кралска корона. Всеки момент дребният провинциален владетел може да се превърне в мощен съюзник зад гърба на унгарската държава, най-заклетия враг на България от север. Бащата на Кажимеж I дори успява да седне на трона в Краков през 1210 г., но умира само няколко месеца по-късно. Това са все неща, които Иван Асен II знае отлично, тъй като около годините 1207-1217 г. той е в изгнание в руското княжество Галич (областта на днешния град Пшемишл в Полша и на Лвов в Украйна). Тъкмо тогава галичкото княжество е обект на постоянни стълкновения между руси, унгарци и поляци и Иван Асен II вижда всичко това на място. Сродявайки се с Пястите, той наистина се оказва далновиден - макар и век по-късно полските земи са обединени не от кого да е другиго, а от крал Владислав Локетек, внук на българката Виола. Поради коренно променените реалности обаче възможният и тогава българо-полски съюз е вече неактуален.

Историята ни дава достатъчно сведения за живота на Виола в Полша, но прякото посочване на българския й произход е само едно. То се намира в обемистата хроника на знаменития полски историк от XV в. Ян Длугош. Сред събитията от 1251 г. той отбелязва: "Viola genere et natione Bulgara, Ducissa de Opole, moritur" ("Умира Виола, княгиня на Ополе, по род и народност българка"). Освен това българското й потекло е потвърдено и по косвен път: например сред велможите на Кажимеж и Виола в столицата им Ополе има хора, които носят невъзможни за Полша, но типични за Балканите имена.

Повече сложности предизвиква асеневският й произход. Покойният проф. Георги Първев, единственият български историк, който се занимава с Виола, изтъква специално това като възможност, но не смее да го твърди категорично. Немалко немски и полски историци обаче нямат такива колебания. Така например германецът Форст-Баталя (1913 г.) смята Виола за дъщеря на цар Асен I. Други сочат като неин баща Калоян или Борил. На никой немец или поляк обаче не му минава и през ум да допуска, че Виола би могла да е дъщеря даже на най-мощния български болярин - поради простата причина, че през многовековната си история Пястите се сватосват само и единствено с лица от владетелски произход. Изключенията, които потвърждават правилото, се броят на пръсти и се отнасят за други епохи и обстоятелства. Според съвременния полски историк Владислав Джевулски, автор на единствената монографична студия за Виола, българката е дъщеря или на цар Калоян, или на цар Борил и е родена около 1204 г.

Виола живее в Полша от около 1218 до смъртта си през 1251 г. Тя ражда на Кажимеж I четири деца, две от които имат съществена роля в историята на Полша. Синът им Владислав наследява бащините владения в Ополе, като при неговите синове и внуци държавата му се разбива на все по-миниатюрни княжества. Само мъжката линия на ополските князе, последният от които умира през 1625 г., наброява 72-ма представители. Една от правнучките на Виола, става чешка, друга - унгарска кралица.

По-голямата дъщеря на Виола и Кажимеж - Еуфрозина (1229-1292/3) се омъжва за пястовския княз на Куявската и Ленчицката земя (Централна Полша). От този брак е роден обединителят на поляците крал Владислав I Локетек (ок. 1260-1333), наследен от сина си Кажимеж III Велики (1310-1370). Благодарение на династическите сватби на куявско-ленчицките потомци на Виола нейната кръв преминава и във вените на унгарските крале от рода Анжу, на чешките крале и германските императори от фамилията на Люксембургите и др.

П о л я к и н я т а   Ц и м б а р к а - п р а м а й к а
н а   "н о в и т е   Х а б с б у р г и"

За "асеневската следа" в родословието на цар Симеон II най-важна е линията на Еуфемия (преди 1267-1308), внучка на Виола от дъщеря й Еуфрозина. През 1300 г. Еуфемия става кралица на вече споменатата държава Галич, тогава официално призната за кралство.

Чрез дъщерята на кралица Еуфемия - княгиня Мария (1284/86-1341), която е правнучка на Виола, българският "ген" преминава у пястовските князе на областта Мазовше (с градовете Плоцк, Черск и днешната столица Варшава). Това става с женитбата на Мария за тамошния княз Тройден I.

От тяхното брачно ложе е праправнукът на Виола княз Жемовит III (1313-1381). Самият Жемовит III пък е венчан за княгиня Еуфемия Опавска (1318-1359/62), Виолина праправнучка от ополската линия на Пястите. Синове на Жемовит III и Еуфемия Опавска са князете на Мазовше Януш I и Жемовит IV, както се вижда - "асеневци" и по баща, и по майка.

Читателите на "Кръстоносци" от Хенрик Сенкевич може би си спомнят, че голяма част от действието на този прочут роман се развива именно в дворовете на Януш I и Жемовит IV. Тъкмо тези двама князе и техните съпруги са покровители на русокосия гигант Збишко и неговата възлюбена Данушка. В двора на Януш I Збишко извършва част от своите подвизи. Тук той побеждава в смъртен двубой надменния кръстоносец Ротгер, тук княз Януш го възвежда в рицарско достойнство. Целият роман на Сенкевич впрочем гъмжи от потомци на Виола: освен князете на Мазовше тук фигурират полската кралица Ядвига и нейната сестра Мария, кралица на Унгария и Чехия; чешкият и германски крал Вацлав IV Люксембург и неговият брат, император Сигизмунд I Люксембург; князете Владислав Ополски и Вацлав Заторски, епископ Ян Кропидло...

В "Кръстоносци" впрочем е "пропусната" личността, която в случая ни интересува най-много - дъщерята на Жемовит IV, княгиня Цимбарка (1394/97-1429). През 1412 г. тя се жени за австрийския херцог Ернст Хабсбург, наречен Железни. Всъщност това прозвище е може би по-подходящо за самата младоженка - тази извънредно красива полякиня притежава и извънредна физическа сила, която демонстрира дори на сватбата си в Краков, чупейки железни подкови пред смаяните погледи на коронованите гости от цяла Европа.

През 1437 г., когато умира германският император Сигизмунд I Люксембург, неговите обширни владения из Европа са наследени от австрийските Хабсбурги. Това става благодарение на брака на единствената Сигизмундова щерка с крал Албрехт II Хабсбург. Ала по това време Хабсбургската династия, която някога е излъчила трима германски императори, е също заплашена от измиране. Тъй като единственият син на крал Албрехт умира в младежка възраст през 1457 г., последната надежда за продължаване на хабсбургския род остава княгиня Цимбарка. Атлетичната полякиня наистина ражда на Ернст Железни 9 деца, но почти всички те си отиват също твърде рано. За щастие, истински дълголетник се оказва синът й Фридрих III (1415-1493), който става германски император през 1452 г. Оттук нататък, та чак до наши дни, всички представители на многолюдната хабсбургска фамилия са до един потомци на Фридрих III, а следователно и на прекрасната Цимбарка. По тази причина австрийските историци с право наричат полската княгиня от Мазовше "прамайка на новите Хабсбурги". Ние пък ще припомним това, че тя е и шесто коляно след асеневката Виола.

ХАБСБУРГИ, ЯГЕЛОНИ, БУРБОНИ, ОРЛЕАНИ...

Чрез подходящи бракове синът на Фридрих III - император Максимилиан I (1459-1519), прибавя към владенията на Хабсбургите Бургундия, а внукът му, кастилският крал Филип Красиви (1478-1506) - и Испания.

При синовете на Филип Красиви, император Карл V (1500-1558) и император Фердинанд I (1503-1564) Хабсбургите вече царуват над Австрия, Бургундия, Нидерландия, Испания, Южна Италия, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Далмация и огромни територии в Новия свят. Тъкмо това е пословичната "империя, в която слънцето никога не залязва".

При приемниците на императорите Карл V и Фердинанд I техните владения, а и самите Хабсбурги, се разделят на две линии - централноевропейска, която държи и императорската корона; и испанска - с всички територии на тази страна в Европа и по другите континенти.

Тук е важно да се познава особената матримониална практика на "новите Хабсбурги". За да не раздават територии като зестра на други династии, те често се женят помежду си, което неведнъж води до кръвосмешения. От друга страна пък това означава, че "процентът" на асеневската кръв във вените им вече не спада в геометрична прогресия, както става при "нормалните бракове". Освен това австрийските Хабсбурги постоянно се венчават за представители на полските Ягелони, управляващи също така в Чехия и Унгария. А повечето Ягелони също имат Виолина кръв - по линия на кралица Елизабет (1436/37-1505), внучка на император Сигизмунд I Люксембург. Най-накрая, сонми хабсбургски принцеси украсяват троновете на почти всички католически страни в Европа (и дори в Америка!), създавайки истинска плетеница от династически родства, която, естествено, не могат да бъдат дори скицирани в една интернетска статия.

Но каква е връзката на Хабсбургите с българските царе Фердинанд, Борис III и Симеон II?

Началото е поставено още при първия френски крал от династията на Бурбоните - Анри IV. Съпруга на този колоритен монарх е Мария Медичи (1573-1642), Хабсбург по майка.

Син на Анри и Мария пък е крал Луи XIII (1601-1643), добре познат на българския читател от "Тримата мускетари" на Александър Дюма. Жена на Луи XIII е Анна Австрийска (1601-1666) от испанската линия на Хабсбургите. Това е същата кралица Анна, която д'Артанян, Атос, Портос и Арамис спасяват от коварните интриги на кардинал Ришельо.

От този брак се ражда Луи XIV, Кралят Слънце, и - което е далеч по-интересно за нас - неговият брат Филип (1604-1701). Тъкмо този Филип е основател на фамилията принцове Орлеан. След Филип идват последователно неговите приемници, орлеанските принцове Филип II, Луи, Луи Филип, Луи Филип Жозеф и... Великата френска революция от 1789 г.

Нейни жертви, както знаем, стават комплексираният от сексуалните си и други проблеми крал Луи XVI Бурбон и неговата съпруга Мария Антоанета, която е, разбира се, Хабсбург (именно на нея приписват прословутата реплика по адрес на гладуващия парижки плебс: "Като нямат хляб, да ядат пасти!"). Така през 1792 г., когато кралят, а след това и кралицата са гилотинирани под щастливия вой на Париж, върху ешафода падат и капки асеневска, българска кръв.

Необичайна е съдбата и на техния роднина, орлеанския принц Луи Филип Жозеф (1747-1793). Човек с либерални възгледи, той се присъединява към революцията и като се отказва от титлата си, приема името Филип Egalite, т.е. Равенство. По време на Големия терор обаче и главата на Луи Филип Жозеф пада в коша под гилотината.

Неговият син Луи Филип (1773-1850) също е революционер. И той принадлежи към лагера на якобинците и дори е полковник от републиканската армия. В резултат на революцията от 1830 г. Луи Филип става крал на Франция, ала през 1848 г. непокорните французи вдигат нова революция и го детронират.

Този именно крал Луи Филип е баща на княгиня Клементина, майката на бъдещия български цар Фердинанд.

Изложената тук връзка на Фердинанд, Борис III и Симеон II с търновските Асеневци не отменя познатата в науката генеалогия, която извежда Кобургите от Арон, брата на цар Самуил. За отбелязване е все пак, че новото родословие е... по-лесно за проследяване и почти два пъти по-кратко.


РОДОСЛОВИЕТО НА ЦАР СИМЕОН II КАТО ПОТОМЪК НА АСЕНЕВЦИ

Виола (ок. 1204-1251), от династията на българските Асеневци, княгиня на Ополе. Дъщеря:

Еуфрозина (1229-1292/93), княгиня на Куявската и Ленчицката земя в Централна Полша. Дъщеря:

Еуфемия (преди 1267-1308), кралица на Галич. Дъщеря:

Мария (1284/86-1341) , княгиня на Мазовше, правнучка на Виола. Неин син е:

Жемовит III (преди 1313-1381), княз на Мазовше, праправнук на Виола. Жемовит е женен за княгиня Еуфемия Опавска (ок. 1319-1359/62), праправнучка на Виола по линия на ополските Пясти. Техен син е:

Жемовит IV (преди 1352-1425/26), княз на Мазовше. Дъщеря:
Цимбарка (1394/97-1429), полска княгиня от Мазовше. Син:
Фридрих III Хабсбург (1415-1493), император на Свещената римска империя на германския народ. Син:

Максимилиан I Хабсбург (1459-1519), император на Свещената римска империя. Син:

Филип I Хабсбург (1478-1506), основател на Хабсбургската династия в Испания. Син:

Карл V Хабсбург (1500-1558), император на Свещената римска империя. Син:

Филип II Хабсбург (1527-1598), крал на Испания. Син:

Филип III Хабсбург (1578-1621), крал на Испания, женен за Анна Австрийска Хабсбург. Тяхна дъщеря е:

Анна Австрийска Хабсбург (1601-1666), кралица на Франция, героинята на "Тримата мускетари" от Дюма, съпруга на крал Луи XIII. Вторият син на тази двойка е:

Филип (1640-1701), принц Орлеански. Син:

Филип II (1674-1723), принц Орлеански. Син:

Луи (1703-1752), принц Орлеански. Син:

Луи Филип (1725-1785), принц Орлеански. Син:

Луи Филип Жозеф (1747-1793), принц Орлеански. Син:

Луи Филип I (1773-1850), крал на Франция. Дъщеря:

Клементина (1817-1907), жена на принц Август Сакскобурготски. Техен син е:

Фердинанд (1861-1948), цар на България. Син:

Борис III (1894-1943), цар на България. Син:

Симеон II, цар на България от 1943 г.

По публикация на Георги Асьов в печата



Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени